* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 511 — доввде, Кжде т&я си игра&а, Негде годе се днраетъ. М. 163. §§ Д и р ш лравжца ищу удовлетворения: Довъчените (обиденнтЪ) висово дырятъ лравица! Рш. 5. Д ж о а г н с мн. кожаные торока, седельные ьсЬшки; И Стоянъ стана «ряде, Напнлни нншинъ дисагн, Ш П А Л Н И ЖАЛТИ алтдни. М. 76. Па брада въ нешинъ дисагн, Извади тасче злдтено. ib. 149. Она вёчеръ, ндйхо, ТОЙ нен± донесолъ,—струнени дисавн. ib. 229. „Либе Милене, Мхяеие, Л брякни въ пдстри дисагн, Иввади ТАНКИ дарови,. ib, 356. Днесь тръговци-ти не носить цары-ты си въ дпсагы. Ж. Д. 1869 р. 175. ПосхЬ ивважда отъ дисагитЬ нЪколко писнета и хурмы да сн похапне. X J , 36. Отъ гор* на дьрвата ина: Д А * КОКОШВН, една кошница яйца, едни дисагн брашно, и тЬхъ занося да продаде. Зн. 82. Д к с к о с ъ (съ греч. Ыоко;) с, м. блюдо для сабиратя денегъ: Сякой зина саханче-то си; нъ преди да са тръгнатъ собирать дисхосъ, съ който да са плати овена и изиграватъ хоро. Ч. 111. Той расказва, че веднашъ попъ КАНЬ открадналъ отъ днскозътъ и испилъ ги въ КАрчма, ако тие пари и да принадлЪж&Ьле на троица Попове. 5. 259. Д н х а м ъ гл. дл. нюхаю,, обоняю: Пдтек& емнжхмы старрплавнвскы—Ни лувъ ели, нн на лувъ дыхал и! Гп. 48. Ср. %л. няришж. Д к х а м ъ Д и ш а ж ь м.- дл. дышу: Дищай добръ чвстъ вдздухъ. L Д. 1876 р. 102> Отъ дишането ну се люлМше тревата, дето л*Ьж-Ьше.Тб. 46. Конь ну все, слАНце грее, Конь ну диха звезди вдига. М. 83. Д ш п ъ - Ж А В a * (dich, a. t. Bent) naseauie подати, егимамле ко торой такъ объясняется Раковскимъ: Делгй ХОДЯХА по Българик, къту Ъдшхл и шахи, э^мах* и дишъ-хака (за з*0ы св платк* що СА са трудили да * Д А Т Ь . Гп. 192. Той Гауръ-хасанъ улевилъ нЬколко Дели4аш1и, вой с* въ неговА область мдчили народъ и зимали „дишъхавъ«. ib. 257.
1
Д л а н ъ с. ж. и м. ладонь. Д л а н ч и ц а ум.: Единъ нлюе не дланъта сн и чисти нрахътъ отъ контошътъ си. 3. 82. Мджете на некой чернооки хубавици инатъ вдрави дланове и силни колене, ib. 292. Стари Булба спеше веке, турилъ си главата на дланта. Тб. 47. Горко-то детенце ся свива, стисва си дданчицы-ты. Ж. Д. 1871 р. 128. При менительно къ измп&етю: Къту сн наостркть ленешь и чирясло, орать нзъ пьрво еднд длань плитко, сано да изсекнть корены. Дк. 51. Очите ми испъкваха една длань на вънъ. X . I I , 73.
