* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 506 — На подкапникъ, кори, наниванб: &Се грошове, моря, б*ли пиры, &Се жълтицы, кори, дязманл1й. Ч. 336. Д1Й Д1Й! звукъ поощрлющгй возовую скотину: „Да ииашь да земашь ты!" отговори сьрдито селенинътъ я, Д1й дШ, забоди съ остенътъ воловит-Ь. Зк. 82. Д и в а н а * (dtkiane s. p. Tortue) с. ж. (собств. черепаха) и по наружному сходству съ нею особаго устройства молотилка, такъ опи санная Раковскимъ: Диканя ся съетои отъ плоскы дебелы дъекы ско ваны една до друг*, коинъ вьрхове с* прикрцвени на гор*, а отдоло с* набити въ дьлбины времъци остри, да СМИЛАТЬ класове и слам* (стрьнь). На дцканк отгор* сЪдшть д*ца, кои карать съ устенъ н вьрднлъ да подлагжть купан» волъмъ, кога ще сЬрять или пикактц. да ся не аамазвжть и поднокржть класове. Првтомъ гужддть и ка менья да причинявхть тяжесть. Пк. 58*). А подирь това лупатенье, диканыть врахъ еще об и каля шце н^колко краты. ib. 59.
y
Д и ж е д ъ * (dikel, s. t. Щуаи, houe) с. ли потыка, кирка: Страш на& беда Хала-халетина: Уста ина волку нала врата, Заби ииа четирн дикели. М. 173. Д и к и л н т а ш ъ уединенно возеыилающШся камень, етееШЫп у Капица / I , 133. Ср. «реч. fceuo&jXtov (=гц(цтща, сЪсаоца). Д и л а в ъ с м. кочерга: Азъ н дилафя и раженътъ нсповрывнгъ да ги хвьрлямъ поднр* му и махали-ti испогрошихъ —иакъ той сё той. Зк. 32. Д и л б е р ъ * (dil-ber, adj. p. compos. 1. Qui enleve, qui ravit le coeur. 2. Joliy beau, jolie, belle) пр. (красотою) сердце шгЁнакпщй, прелестный: Ты си моята душа, ты си мой животъ, охъ душице! ахъ к узумъ! ахъ юрЪсмъ! ахъ дилберюмъ! ахъ севдигимъ. X. /, 90.
1
Д ц л ж Д н л в и д а союзъ сложный въ знач. тЬмъ менйе (ср. серб. дид>е вм. дал-е: Не нога три дни безъ тебе, Дили до три године. В. 89. Ази не знанъ свошти Што вечера, Отъ ситра што ричА, Дили дзъ да ана#, Отъ кол эемд самъ, Отъ кой вилаетъ самъ. ib. 95. Нее законъ да св погдедвеме, А дили си да ироговориме, Нее законъ Дно» да ти речемъ, Ана fee ти реченъ. ib. 316- На сиромашета, въ тази година шепа брашно не остана въ ващата инъ, дилки да ти помыслятъ за школьо и незнамъ що, кое и н^сън4 не са вйждале. Зк. 30. Д и м а н ъ имя собств. муж. Димамъ чорбаджи. М. 211. , Д и м и т р о в ч е назвате цвп>тка: Въ французскйте градина еаществува—димировче и бужуръ и т. п. 3. 94. Той до толкова изострилъ
