* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 502 — платно Си изваде ноже оть пазу&а; И сн падна юввкъ аатъ дворо&и. М. 105. Огигвеещенъ у момче-то &сямю tie дарови обеевать на дяиздъ ва одая*та, ваде мемче-то иметь обесет &сиг* дарбвн. Л. р . 518. Демйръ-каиж к на нравв&огя брегъ отъ Вардаръ. Тано понннввгь ПАТНИК-ОТЪ нить камненн дзвадови, вон сеть ранни, ваво да б$х& неренв н варанно пресеченн въ ил*БНйн>тв. ib. 528. Дэиздъ дзнздоеано. варъ варосано, ни дзирва нн продвирва (яхШ). ib. р. 591. (гат.}. Диирва-продзирва (мак.) с. сл. ж. отверте, просвЪтъ. См. подъ сл. дзиздъ. Д8уВГД8уэге мак. назвате ивптка: „Девойко, девойко, цлрвено ябодко! Иэгорефъ за тебе, ваво лень за вода, Босильокъ за сенвд двундзуле за лесе, Калаферъ за роса, Турчинъ за вокоптка —, юнакъ за девойка. ib. 423.
Дэунк (мак.) вишу: Чевли-тЬ тн тропа&е, Како м&сва поткова на, Гайтан-отъ ти дзунеше, Как& отъ мяска опашка. М. 595. Дзунжца с. ж. 1) поясъ, птарфъ: Падна паша въ ляваг«-то — Ми зедо&е дзуница-та, Пашу коня попражГе. М. 451. 2) обручъ въ загадка: Имамъ сестрица со дванаёсетъ дзуници сшетъ (бочва). М. р. 531 (гат.). Дивавъ Дивякъ с. м. дикарь. Дивггева с. ж. дикарка. Джвачъвъ Диваческъ пр. дивШ: Благатичвд т1д днваци, Ж. Д. 1871 р. 111. Отъ това диваческо съетояше па до найвысока-т* цнвилтщиь води една длъга стлъба. ib. 1874 р. 111. Малко-помалко днвачва* та са научила да пр&Ьде вална, но не ножала да усвой нивакви други знания. 3. 148. Ама тя, днваку, што стоишь, ряцв увибналъ? Тб. 4. На тыя дивяцн т*ло-то было червено като бакжръ. I; 261. Д и в а н е * (divane, adj. et в. p. Fou furieus) с с. б&пеннй: ,Той е едно Диване", отговори Тя, безъ да ма попледне. Л. Д. 1875 р. 135. Двванъ* (divan, s, а. p. h Collection de poesies*, A Audience publique flu monarque. 3. {hlle ft audience. 4* Con$eil tribunal) л ли ауд1евц1я: Новый завладйт^ь. оеднохъцпя съ гол*на сдйнреть го ^пргЬлъ на. одхещцк (дивавъ). Тп. 212. 2) npieMHoe аон$щеаде: Галерия=прустъ, дивана» Ра». 126. 3), гадрняд*,. вала.& Тарчаннчкузиъ ci вачи на диванъ. М- 101. Коня внраа въ ддлга конушница, На c i вкачи више на дивана, ib. А Марко низъ диванъ сЬ разшетвитъ» ib. 145. Си отидве на диванъ високи, Си ставРе манджи господарски. ib. 192. А егиди два- бревя рогени, Що « йисвотъ на& Диван* ?исоки. ib. 54. И ни найде не*ва стара найка, Кдде седигь на диванъ висог f (1 t