* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— ш — Д ж е в а п ъ * (djevab, s. а. 1. Rtpmse. 2. Львсощгв) с. м. отвЬть: Како же зга изанъ да^тъ, Така джевапъ да ви м амъ. М. 73. Ценой некой Арапъ да загубить, Оти джуввпъ викой не нн давать, ib. 10L Дясввре " (tchevre. 8 . t. Le tour, contour, embinte, circuit) с. с рамка; платовъ, отороченный вружевонъ или шнтьемъ: Злати я быки (Стоян) сбнраше В б*ло ги джевре туряше. Д. 53, 12—13. Поел* (неегъста-та) дохожда та инъ цЪлува рак* в гы дарува по едн* шит* 64л* нрьп* (чевре). Ч. 15. Д ж е и н к ъ * ( с т о р » , танк) подыму войну, веду войну (djenh s. t. p. Guerre, combat, djenh itmek, faire la guerre, se battre): Айви Bie млади байравтари, Съ коя нисля джеинкъ ке сторите. М. 96. Тебе важватъ ношне добаръ юнакъ, Кя те нущитъ пара одъ Станбола, Джеинкъ да чинишъ съ една женсва пола, Иве нматъ Шавиа робина. ib. 146. Арно те найдофъ да те опнтанъ, Ели вистняа джейнжъ св сторилъ Во нирна земя во MopiVo. ib. 650. Утъ Бога нашла Ба­ нана д4войка, Що си приучи Дунаева враля, Да св бере ду негува силна войевя. Да св уенкъ усторв сасъ Читайска краля. Вв. 6. 1 T Д ж е л е п и я ъ * (tchelebi, adj. et s. t. 1. Divin, maitre, seigneur. 2. Poli, Ыеп ёШё, qui sait vivre) с. м. 1) баринъ (док. бол&ринъ): Пручюл* нн сн ft Дник* ни Бивнив* Утъ Дннирь-вят* съ гуляма привив. Де IB зачю, де к зачю Динчю ни булеринъ ,—, Дннчю ма дкидепннъ Динчю ни булеринъ утъ Будим* града. 7. 303. С&брале сд са джелепе, На Стамболъ на Едикула. М. 152. Въ Травия даже н не най-налвите села с&ществуватъ черкови и училища, а на Високыъ (въ пнротската епархия) на 17 доволно голыми села принадлежи само една черкова, конто са отваря иевлючителво на великдень и която е надравена не отъ селенете, а отъ джелепете. 3. 85. Дане бане уелепнне. Д. 39. 1. 5. 2) хозяинъ скота, прасолъ (син. браничяръ): А Стана плаче, та не ще: Ази си не Щ А СТОЯН джелепин. Д. 35, 30. 33. Тодору Господъ помогналъ, Та стана чутенъ джелепинъ, Та собра стока голяма. Ч. 134. Касабинътъ трЪбува да зене (сток&-тл) отъ браничяра (джелепина), Л. Д. 1873 р. 181. Д ж е д е т я н ъ * (djellad, s. a. U р. Воиггеаи) с м. палачъ(с*к паличникъ): Токо това изрече, На двора джелати додох*. Д. 30 55—56&. Дофтаса Еерина вадъна Със деведесе джелати, Съ сто и двайсе Арапи. ib. 17, 80. 82—83. Ж. 166. Маръ те не са, мамо, джнлепи, Най ни са Турци Хайдути, Хайдути, мамо, джелати. Ч. 315. Не трЪба да даване на чов*Ькътъ случай да стане джелятинъ и деспотъ. 3. 28. Спротивъ това ТА осяждамь на емьрть да загниешь; ето ножя на джелатинатъ ми. X. 7, 68. %