* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 4»ft — aymaa (т. е., сЬмемюъ). & Ш1р. Мй» Погвяднв * а неввсве*то •нова дк~ тенце, кое-то наскоро 6 дошло на св4тъ. ib. 1873$. 97. By въ дЬчуфоия CBfe»wya. 2% 94А ОФЪ ту* с^дйвврлагаув, Ща таць бдод « ю н а я е д . Яс. •п#Ь х**а щ до ^ д а в д . ft # 7 , 0<гъ> дф?е ^ ц ц < ц п > 1 ^ ^ ) ?>. efK-ад» дЪ*е с* старее да Hpiyip-^да нрдеяра бурит*- Г. 56*. Ядыад*-тъ не быва да ся плези между з*6ы*ты. а на това чловЪвъ тр-Ьбува да ся уча ещц отъ д*Ьте. Л. Д. 1874 р . 66. Ср. сл. зам?съ. 2) молодецъ: Що $ дошло едно младо—базнргявче, Кондисало стредъ село-то,—на бунар-отъ, Да. продава чиста стока, На деца-та чиста свита, На моми-те ж$дто злато п коприна. Не № дете кдде годе, Ток к б&Ьлекъ на земля-та К&де стое, слонце грее, Ка зборува, бисеръ блува, К.а с*Ь смее» злато лее. Щ. 38$. Дщо otme дстева-та коня! Легна коня ничкумъ коле* нички—ib 173.
:
г
Д&ЬтелжЯза а д е . ср. о*рб.м хоре, щеггедвла, с^овиц. dttda* и слова/*, d^ateliea Ht jdteJinHt «ем!., 4ftdiaa
>СевДе ОевяелиЩр, Ейди рорна»двг елвао1 ib* 264. Той научи Врыопине да шЬшП> и-дЬтадина, нал-о6ша4-та, и хранителя* хранена добютъка в*ъ. Л Д. 1869 р. Ш2ь Горвща детевнвена «истина, ib. 1875 р* НО. Ор. ал. ковнлъ. Д Ь т е л ж н а с. м. дятелъ: Ето на, такывы смы ти ные Българе-тЪ „шярены барени до сущъ като детелина*. Л. Д. 1869 р . 222.
1
Дфтеддаъ
им#
сор. муж.
„Детелинъ войвода пшъ
госпо
дине. Ж 15а). ДЪтЩЯОюД пр. {ср. ц-ад, A»TH4V дмимьскъ <%рб. фтц&с*й, чем*, detinsk^ пол. dziecinaki) дарений, ребяч1й. Д$твд*свд HftPr ,Д0д^рсви: Нема е това д4тннск* работа? 7, 198. Той раакда Н К О Н АЛНО С И И своенравдд дЬтинсвы (d&enfant) въ цовреда на найгол*Ьмн ин Т тересы. Т. 40^. Тосъ часъ съ иагърнява^пето на пушкача чукъ чи исцищя аЪщо, като д-ЬтинсвДй писав*. Зн. 151. Земя-та, като щедра и богата найка, постилаще дфтвнскд-ТА люлк* съ шарены, кояринены пелены. Р. 25{. Горяща-та дйтинска кръвь- Л. Д. 1869 р . 95. Пази и на рядовно-то чистеые и исхо?кдавде Д Я Н В , повънъ. ib. 95. СилБИ СО но-то испаряврще, зноеше и нацаше ддалеко, ih 98, НЪжни-гЬ д*тинскы души. ib. 1870 р . 151. Плодъ-тъ гъ на хдЬбно дрьво е кол ко-то една дЬтинска глава, ib. 1871 р . 110. Какво-то посованы уд4тинсво-то сьрдце, тавъво и ще видишь, ib. 1873 р . 98. Макаръ да е вече на 55 години, пакъ не моя&еше да са остави отъ дЪтинска та си
т