* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
Д*к%*Л ту {сшш. инень-денъ) еео нжанкнвг Ожще n u » * f c n a * -as уйи-#Ь дЬм-та, ногате ну ушшаъ нежа 4режж^ во пвуЬми! ^ааякацн, в ва деАь-тъ му, «Дето левдрваМаше. 2. 147. О т Квжъ жа (дй) данъ со дня на день: Весварыъ сЬ йаранаде Of ае&*ст Харабоя O n денъ де дееъ за неделя Ще c i вара» Кара« д о , Равваралъ с* Карамдо Со сестра сн Ангелина, Що с&.жарал К&равМдо Оть новь до новь две недоля* Jf. 183. Sot те даде вед ввтва, Што га носишь етъ денъ на денъ, — ва тнават ?. М. деща за день (до): Пр4дъ божвчъ тоя денв, Аще вера, дЬцета ходятъ но влщн-т*. f. 99- Е д К н ! леш* одншцш, мо^да-инбудь: кгъ синь нладъ н певечв въ сьотонше да са поучж чревъ весвушашыто за да унравявъ едннъ девь (иш jour) нежели дне» д* уиражвшъ; 1 П. Ож?зи д е т а третьяго дна: Преди, вчертц авш деив Слннв <» св вед?хъ жЬчто И-еет*н*гь жзивевъ. Сб. 118. Щт-&п л и т а Що н4«дни идввппь (Алъ червенъ, А нА-дшг идвмиь jaxitb зелень? S. J4& Н а ^ д в Е ^ джежъ: Рупшала се чюжа рукетйя, Надень dipt двесте в доесе, Шниощв dim триста в трвесе, 9- 346. Д й й д гл. се. положу, дЪну. Д Ь в а м ъ и . дл. денусь, д&вавнк, скрываюсь, прячусь, исчезаю: М*омиче, твнко, високо, Не ни мннув4й &презъ двори, Не ни задавай ядове... *1е малко ли са мойте, Наде ft дЪна твбитё? 3. 82. А д-Ь са е д-Ьналъ ввтленътъ? Той са е сведнйидъ съ вислородотъ. ib. 24. А жена ми отговори, че нончето ся изгуби ло— бевъ да знае тя д * ся е дЬйало. X I, 44. Рыбарятъ, ядосавъ отъ несполучвашете си, иЬнаше на вад* да ся д?ни. ib. 113. Тел* и удрипанъ рйшихъ да ея дн>на отъ тука и да отидд навядЬто ал отправи честьта. ib, I / , l$3t Сега хора-та не варять хубаво-то вин* на ракык, че немала гдЪ да го дЬндть или не предавать го но 5 пары ОКА-ТА. Ж. Д. 1869. р. 175. А той пара гд*в ся д*ва и что ста ва? ib. 1870 р. 78. Вещесгва-та, кои-то отъ огъня сн ся дгънжлй и отипгли въ въздуха, наричямы горливьг. ib. 1873 р. 265. Тыя пДпва (на слънце-то) едно по друго рядонъ ся видять и дгъвать отл око, а поел* пакъ ся явявать. ib. 1872 р. 113. Рабо*ьг-^Гьг на злы-ты *ора сано за чясъ докарвать зло, я дЬла-та ва добры-ты люды сано за чясъ докарвать добро,—па слЪдъ това пакъ ся изравнять по мекду си та ся донять, а пакъ изньгсл1и*ты на оныя люды, конто рабо тать съ умъ—тыи св беземрьтны. ib. 1874 р 111. Д Ь й д г л а й а ^ а Приклоню голову; На нного пяти бЪхъ р-вшилъ да я напуейа и ii си д*на главата нанЬк*д*Ь. X II. 147.
1 1 ;
ДвОЩОМЪ* (deunum, s. t. Arpent qu& peut tire епвётепеё ayee
