* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 480 — Де гиди моря &уба&а Дно! М. 16. Дегвдв сен ко, Гиро тлрговче! ib. 150* Дейгидн курво Бояно! ib. 166. Петрице, ноне Петрице! Дейгвдк рнба летнице! ib. 331. Дегвдв лудо, дегвдв ндадо! Дева ке видишь, що файде имашъ? Полив»те OIB, празнв-те ркце! %Ы 360. Ср. егнди! Д*Ъда Д 4 д о с. м. 1) д*дъ, почтенный, старвкь. Д е д е й к о у*. Д&ДОВЪ #р. произв. ДОЬди-т* т. предки: И триста бащь Еничере,— По дЬдо, баба Българе, А пакъ за гЬхъ бичъ найчкестокъ. По. 11—12 р. 136. Че веке *и ся дод*я От бащнни ми наргази, От дЪдовн ии нанази. Д. 19, 67—69. Отъ дедо-то вхрвн течатъ. М. 276. И осадилъ ми дедо рамень Юль босильокъ. ib. 267. Д*Ьдово-то выси, бабняо-то sie?—Нзвлакъ. I . 118 (utm.) Цариеяъ дедейво въ падина лЪжн?— Оганя- ib. 122 (tam.) Кавь ти д4до свири, тако и играй, ib. 166. Сынове-т* и б*х* заведены на Цариградъ при днда си за да ся нзъучатъ. Р. 9. Д4до сн Симеонъ б*Ьще изгорилъ в съблгвълъ Македони* и бра*и*, ib. 111., Хврьлили го (Кира) въ едивъ л?съ &по запо ведь отъ суевЪрнця неговъ д*да. I . 47. Земледкие-то у насъ е и днесь еще тавъв* какъво-до е быль въ дедово Аданово вр±мя. Л. Д. 1869 р. 232. Тоя нладъ чловЪкъ, сынъ иа дчьда Живко отъ сдще-то село, по смрть-т* бащинл ей. ib. 128. Въ нвкои отъ учили ща-та дп>до Попъ* ся замени съ „$аа Ивана" или „бая Стоя н а i b . 159, Остало отъ д*Бда н баб», ib. 161. Дедо-Аданово-то рало. ib. 1872 р. 161. Д&Ьдо Аданъ и баба Ева. ib. 1873 р. 167. Почти всички нЗшда у насъ още са правятъ съ д$дови-гЬ Адамови сочива, ib. 1875 р. 31. Имало единъ много старъ дядо. ib. 1876 р. 181. Сичько това отъ дбда и баба вече е известно, ib. 1876 р. 105. Ако та поиска д$довиятъ Божиловъ синь Драганъ, то какво би му казала? Ще ли да ну ка* жешъ „не ща та"? 3. 82. „А кара ли ти са дЬдо духовнико? —,Ка кво са подпгравашъ съ двда си духовника!" ib. 209. И вы* добрый ДБДО (guter Alter!) имате умъ и разумъ. Э. Г. 77. Какъ са& страдали наши дЬдове, В& обще и кратко е записалъ. Гп. 105. Земята въ която почивать коститЪ на дядитЬ му. Зк. 219. Ср- сл. тукмакъ, чорба- 2) тесть (будущШ отецъ невесты: Де сп иде Брахилъ крале низъ поле ту;.. Афъ десна си рока доржи ясна огань, Ясна огань да му свети низъ поле-ту; Афъ лева си рока носи ск&пи дари, Иде си ми рока да цалуе на деду си, И да си гу тешка дарба дари. Вв. 80. Аку не си ли бе п&рве либе, Баремъ дедува си земе ша заптпса. ib. 84. § ДвДОГ о с п о д ь Богъ Отецъ: А Бога си представать подъ видъмъ стараго дЬда и наричкть го „Д-Ьдо-Господь", кое и до днесь ся сьхранило въ уста българскаго народа. А той научилъ челов&Ьцн най напрЪдь орань и тькаиь. Цк. 137. Ср. сл. брйзна, пр^ДЕДЪ.
1 п а
