* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 478 —
Та ну гу вши въ калпака-нъ. ib Мало е кехеновала—Ду деветь ту* ну годины, ib. 324. Запева Мпленъ Лвдца, Дрезг деветъ града двести, ib. 331. А аво бн попнтале за него и за неговото поведение неговите редннни и старите турци п бядгаре, то би получиде тававъ отговоръ който бн ви наваралъ да затккнете ушите си и да побгьшете презъ дееетъ земи еъ десетя и презъ деветъ води студени. 3. 196. По двадес*тъ пжти на девятъ сьмъ изнпнувалъ градатъ, отъ долшягь край до горшятъ. Л. Д. 1870 р. 170. На друго едно мЪсто, вое-то е пр4аъ девять рЪкы и планины далечь отъ отечество-то ни. ib. 202. И м а м ъ (ннщо) н а (подъ) д е в е т н - т д о н г р и а в к нимало (о челхъ) не забо чусь: И днесь (щпьселенци-ти) сиять охално откамъ тыя работы (черквл и учтите) и имать гы на девят*-т* си грыж». Л. Д. 1869 р. 221. Ето та&ывы с* учплаща-та ни вато гы дрьжимъ подъ девет*-тд си грыж**, а не обрьнемъ пб-добро внвкаше възъ гЬхъ. ib. 229* НаукА-тд сп има тя подъ девятд-т* грыжнь. ib. 1870 р. 200 Ср СА, вурбанъ.
я
9
Д Ь в и ч е н а я в е ч е р я дЪвнчникъ: Нъ въ с*ббот& у д?внчинк става истый обрядъ на заейвкы, неденивъ н хлЪбъ, или „разтавителная вечера* отъ свои си друшкы, безъ никакв* пронЪн*, навь то у номковы. Нъ „дЬвиченая вечеря" става много нЬжно. Як. 112. Д Ь в и ч и н ъ пр. Д*БВИЧ1Й: Момци къту чушть дЬвпчпны отпЪввы —трьгв*ть на посещение радостнп и весели. Пк. 88. Д Ь в о й в а с ж. Д Ь в о й ч е с. с. ум. Д Ь в о й ч и н а Д Ь в о й ч н ц а с. ж. ум. Д Ф в о й в и н ъ пр. дЬвушкввъ: 1) д*вугана: Девойка н снил по поле брала. Д. 38 1. Две дЬвойки пйсвопойки. Д. S. 1 15. Не с* промени Суба&а Яма), како девойка, Тукъ сЬ промена, како невеста. М. 15а). Си нзваде рубо девойкино. ib. 145. А що б*ше девойкина майка, ib. 173. Ветаръ вентъ, а гюль мн сЬ ронитъ, Девой* к а * на гкрло падинатъ. ib. 348. Залюбилъ юнакъ три девой чина. ib. 421. Заиграло юнако&о с&рце, Дур да пойдитъ въ девойкини дворв. Дур да видитъ девойкини татко, Дур да видитъ девойкини найка. ib 514. Въсправн се едно дЪвойче право танъ, гд4-то си свдЪше. Л. Д. 1869 р. 144. Дввойчицы, кои-то—, не теглять отъ жлътениц*. ft. 1871 р . 145. Танъ сладкопойно славЪйче Въ градинку върху калинку Ве сели мало дЬвойче. ib. 1875 р. 121. Танъ незлобивп овчарче Край ниви стадо привнва Дшоикимъ съ и*дно кавалче На жални п^енн отпЪва. ib. ДЬвойчиците живЪятъ въ отд&Ьлно помЪщенне. 3. 236. 2) невеста: Отъ десна-та ст*рна на капа (зет-отъ) носить витка, пратена отъ девой ка-та и обппена со стари пари. М. р. 515.
f 9 1 9 4
