* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 47* — Желви-rb no нван-т» не воя ждать д?-да*св«е брхнбари, мелчевв, в*сенвци. Д. 88. 8) употребителен* при ф. пошел, накл. еъ значены рус ским энклтп. к& при тпхъ лее формшхъ: Не еврьцай де! Сир. Про дувай ся в на прави, де! 9. 196. „Сговорен са де! Ч. 216. „Пиши де! 3. 115. „Не сд яДосвай де! X. I , 94. ДА, р!ч$те сега, че ве смы вые тыквеници въ сравнете съ вазаны-ты народы въ просвЪтно отношеше? Л. Д. 1869 р. 230. Ср. дека, дето, доде.
к а а
Деб&пкха с. ж. На Гюргев-денъ вапсаетъ яйца и прааатъ нишальки, ва кои с4 нишаетъ нони-те опасани со дебелика, поназвеещемъ лице-то со царвеио яйце, за да бвдатъ дебели и цнрвени. М. р. 523. Доболтана с. ж. толщина: Едва вьрлива (просторъ) съ оволо десятин* прьсти въ прЬчннка дебелнн*. Л. Д. 1869 р. 206. Калугерете нислатъ сано за себЪ си и за дббЪлнната ся. 3. 290. Младнте валугере и кладите калугерви са предавать въ ркцето иа старците и на бабачвите, полвуватъ ся отъ кесивте инъ, нолагь са яа душите инъ и васлаждаватъ са отъ дебЪлпните ннъ. ib. 806. Двб&ловецъ с. м. толстякъ: У деб^ловците тан цагуба са извжршва чрезъ лойта. 3. 23L Д е б е л о в р а т ъ е. м. толстошей: Черни калугери се слЪпецы Дебеловратн гоеннн с*щн. Гп. 76. Д е б е д ъ пр. Д е б е л й ч ъ в Ъ Д е б д д я ш ъ к ъ ум. НадебеЛо нар. въ грубонъ вид*, толщиною {сии. тлъегъ). 1) толстый: Ка си юзе добелъ каменъ, Ка си никна добелъ каменъ, Натф&рльи го добелъ каменъ, Та сн юзе бела Ана. В. 161. Дребны-ты жилицы ся сбирать една съ друг* та ставать иб-дебелы н пд-дебелы па като дебелы ц*Ьви ся сви вать н стичять канъ ерьдце-то. Л. Д. 1869 р. 87. До два нрьста де бело, ib. 1870 р. 194. Сукно-то, съ кое-то застилате прозореца, е доста дебЪло. ib. 1871 р. 101. Быкъ за завъд* трЪбува да има рогове дебелы, ib. 1873 р. 270. До 3—6 сантиметра яадебело. ib. 1876 р. 74. По дебЪличкы сабвцы. Пк* 48. Отъ що-то сытъ, отъ това и дебелъ. Ч. 206. Р*ц«, средня дължива, пълны, и съ лгвы коскулы; npberie средни и дебеличкы. ib. 58. Поднбелу дюшеч!е. ih. 114. ПрЪжда за вътькъ инъ не ся пр*д* на хуркы, нъ маха ся съ нахалкы на де бело. Пк. 86. Колкого я да е дибвлъ ноже да са провре преаъ тн дупка. Зк. 94. Едннъ дибелг воренакъ отъ вЬкое гол&мо дьрво. X. /, 147. 2) сильный: Првфатвлв коня дебелаго,—,вонн каршв—гора. М. 173. Гласить быва слабъ н дебелъ. Л. Д. 1872 р. 154 (син; явь). 3) грубый: Ония адевв МАКИ бЬх* плодъ на тогавашшй дебелъ, евв-
