* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 472 — дюрн. Д. S. 6, 26—27. И сн на умъ инайте, ДЪ ща дойде нладъ Алеасандрня, Никой—коня да ну пофати... Д? сн дойде нладъ Алексан­ дрия, Сички са исп!ашпха. ib. 2—5. 9. 11. ДЪ си Стоянъ стара юда згдеда Чи си седяла на врухъ на дъро-то. ib. 5, 10—11. НЪкой пать щете видите накъ учительтъ или н?кой ученикъ дЬ покдзва на нЪвов си за да ся учять да четать и пвшкть. Ж. Д. 1869 р . 134. От гдп, к зачул Никола С дрЪхп-те скокна у Дунав, Дафинва с душа извади Нейно-то драго лнбенце. Д. 61, 18—21. ОтдЪ го зачул кадия Че си сеймени проводи Стояна да сп отковат, Отковат йоще доведат. ib. 53 15—18. „Спнко! извади сп мЪденъ кавалъ, та ииъ засвпри, отъ д4 си духа тихо в4трье, тип щать трьгна." Пк. 139. 4) ка-къ, когда. Д е в а м ъ какъ вотг! (=вотг вамъ): Рада сп грабна бакрачы И за вода сп отнди, ДЬто ще Добры да мини, Тамъ ё водица пзлЪла, Да мини Добры да види. Д1$вамъ п Добры срЬща й! Пк. 92. Оште речта. не дорече, Де подина тихинъ ветеръ. В. 46. Оште речтй недорече, Де се стрете налкад нона, Променпта, наредена. ih. 42. 5) куда. Н а д е тою же значетя. Отдэ? откуда? Д е т н ! куда тебЪ! Иди тога пра азяру-ту де сляватъ ламии-те да пиетъ вода. Д. р . 142. Па тога гдл ти отпдоха толкось накы и трудове, коп-то си понесла около него (дпте-то), догд* да го видишь на б*Ьлъ свЪтъ. X Д. 1869 р. 99. Год&мъ языкъ—като нЪма доста utcro д*Ь да ся простира, всякадв ся запина. ib. 1674 р . 65, Просевать брашно въ нащовы и, къту го струпать па купче, изровкть поср^дЪ трапче, дЪ наливать топла вода. Пк. 36. „Орле пада," а онъ-зи кой то ще налучп пыта: „на л* пада** Отговоръ „на катувы.* Пк. 119*). От д* мя инакш, невЪсто, Че ме внкат Дамяна? Д. 25, 61—62. Кой отгд* к да си иде! (Расхо­ дитесь по домамь) ib- 87, 37—38. Нъ отд*Ь до д? отъ пара-та да ставать водны капчицы? Ж. Д. 1871 р . 99. ОтдЪ дод*Ь слънце-то да стой? ib. 1872 р . 102. Нъ отдЬ да ся зене желЪзо та да ся направн стомана, кога прьвы-ты хора не знаяли за него? ib. 1873 р . 174. Въ случай на болесть, има ли отъ дЬ да си помогне. ib. 1876 р . 59, За­ чудила са царица От-д*Ь пмане да сбере, Нпвола да са откупп. 3.157. И като го довели, царятъ го запыта, отд! улови гЬзи рыбы. X 2, 81. Азъ, да та важа ли азъ теб*Ь, едио время ученьето бЪше друго: д* л нмаше тогава книгы, тогава са ппсваше на дъскичка — Зк. 31. 7) гдЪ нибудь, гд4 бы. ДЬ-да-си-е на net стороны, повсюду: Кога дЬ що-то найдете, то знайте че е на господара ви а не ваше. Ж. Д. 1869 р . 207. „Де ни ей, мамо, да додешъ. На брате да сп помогнешъ. М. 152. Той е най-прочутия стопанинъ въ ц*вло-то село, защо-то продавэлъ сЬка година дЬ-да-сп-е волове и врави. Ж. Д. 1876 р . 54. а