* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 471 — дворяяск* служба. А посл4 оа е говорило а за всяк* работ*, въ кок са е изнсквале нЪкакво си умилкванье (етикетъ), какъ то,& въ сватовхцина и др. Лк. 100 **). Д в о у м и е с. с. соинЪше: Ще го сторк безъ двоуте, колкото ск*по то и да ми стане (le le ferai sans hisiter). Т. 189. Д в о а в ъ с. м. названье серебряной монеты: На бело г&рло жълти зкълтици, На рксн коси бели дводци, На бели ръки ц&рни колбаш, На бели ноги ц&рни кондири. В. 64. Неда е Тврчинъ любила, Любила го е нам ила, За двести бели дводци. За триста жлъти жълтици. В. 96. Двояци-те въ бардацп-те, Дребпи аспри въ кесина-та. Ж. 228 Д в о к гл. дл. разлучаю. Д в о к с а разлучаюсь: Добрень» не са дволше никогы отъ него (Добрыня былъ съ нимъ неразлученъ). Р. 95. За седемдесдть цЪлы годины Крьвопролитна битва ё была! Пр?д?лъ бранили Българи силнп Хотя и иьлва да г ё двоила. Гп. 75. 1 Д в о к с а гл. дл. сомневаюсь (Ср. серб, двоумити): Сл4дъ нЬ­ колко минуты двоеше натакмихъ вспчкигЬ си нуждны работы. РС. 107. Не ся двок да повЪрвамь, че мя любишь. Л. Д. 1870 р. 163; Нито една минут* ся подвовхъ да предпочета честь-та отъ слава-та. ib. 164. Днесь едва ще ина Н*БКОЙ да ся двои въ това. ib. 1873 р. 222. Никакъ не е да ся подвои члов4къ, че—ib. 1874 р. 107. Не ще двоен», че— ib. НО. Д в союзъ относительный, вознпкшт усгьчен1емъ коренного слога изъ къде 1) который, ая, ое во ваъхъ падежныхъ, родовы%ъ и числовыхг азмтъненгяхг: Некой пать щете видите пакъ учитель-тъ или Н Е ­ КОЙ учеиикъ, дЪ показва на н?коп си да ся учять да четать и пинпнть. Л. Д. 1869 р. 134. Тамъ сладкопойно слав*йче Въ градинка върху калинка Весели младо д4войче, ДЬ кичи глава съ латинкж. ib. 1875 р. 121. Една кора питенъ лебецъ, Де седеше отъ ц4лъ месецъ. М.46. „Богъ д& y6ie два божецп Че ми кащй, осиромашпхте, Т4 ви дадохъ кора лебецъ, Де кокошкп да нахрана." ib. Въ това село нам*рилъ човЪцы, dtb правиле каща па имъ нести гало едно дьрво. Ч. 259. Тамъ си найде негуву-ту парве либе Юда Самуила, Де си спие тешка сона. Вв. 46. 2) что. Отде? Заде? отчего? Впшо, Випто, цр&ноока! Море чила си,, или не си, Де са дошли Арнанти? В. 46. Горокъ ей санакъ санувахъ, Де Мпланъ гради чардацн... Ч. 331. Отд* синца Bie сте сакати съ д4сното око? X I, 168. А знаете ли за д* 6 заирьвана честьта ви? Л. Д. 1874 р. 175. 3) когда. О т д ? лишь только какъ, съ гЬхъ поръ какъ (когда): Гдп> се й чуло, Янке, Дунав да си дума, Риба да си nine. Д. 57, 2%—29. Да ги дучу мома Богдана, Та имъ в*лп отго-