* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 453 — Ры 7. Като че ги давяше тежко предвестие. Тб. 106. Чтомъ го y c i гниь, че ся е унокрило, веднага го прЪвовый въ сухо, за да го ведави оня снрадъ. Л. Д. 1869 р. 99. Ср. удави. Д а в а с а 1) теснюсь: Народ-атъ ся давяше около пдол-атъ (Народъ тгьенился около ста­ туи). Р. 4. 2) борюсь: Юнашство ннамъ съсъ плътенъ дяволъ подъ одото бйснло да се давя за отсъденъ снронахъ (—ги balgen). Рш. 19. 3) тону: Боньсва плоча въ норе не c i давить (листь). М. р. 531. (tarn,). Да си науните лесно най гол*Ьмото ни окаянство сл^дъ таквязь една бурна и давянье ио морето. Рс. 13. Онзи, който скача въ водата да извади давящиятъ са—изваршва нравственна добродетель. 3. 844. Дагли* (dhagh s. t. Montagne, quelquefois fortt. ghaghlu, adj. t. 1. ULantagneux. 2. Montagnard et rebelled син. гора) с. м. горецъ: Султанъ-iepn—м^сто планинисто, има 45 села, на кои-то жители-гЬ са именувать Дагдш (планинци). Л. Д. 1870 р. 72. Мито са болЪнъ поболилъ Вовъ даа вовъ Дери-дере, Ср^що селоно въ ливаде Подъ она вншня черешня. 3. 126. Даа (тур.) планина, цаалие—планпнски жителя. Даалие ваобще са наричатъ доспатските турци, а т4хни-те пушки—даалийки. ib. Дада* (dada, $. p. Servante. 2. Bonne d&enfants- ср. серб, дада f. Мата! син. бавачка) нянька, мамушка: Тука трЪбува да nptnopaч ш н на доптелкы-ты и на дадыты, да не срьдять д^ца-та, да гы не плашять—Ж. Д. 1872 р. 150. Дад н а Д а д а Д а д а м ъ (сосл. накл.) Д а м ъ .и. ов. Д а д у в а м ъ Давамъ гл. дл. 1) даю, дамъ;—си отдаю, приношу (плодь, подарокь): Аз тн водица поисках, Ти ми водица не даде, Ами си хл^ба м^сваше, Че ив помийка даваше. Д. 21, 28—31, Повърна се Тодоркин девер Та невесте ковчеже не дава Що-то й свекър обрече. ib. 25, 90—92. И давай кърпи ленени да вържем рани юначкн. ib. 26, 30—31. А бра, Искрене, Искрене, Да ли си глава предаваш Или ми даваш (буд. вр.) Милица. %Ъ. 34, 101—103. За Бога се не сещаме За светого да да дадеме (т. е. zaup). ib. 39, 9—10. Сека си даде златнио гердан Та си купиха бнлю за глава, А я си дахом златнц-те гривни Та сам *уинла бил4 за рожба. ib. 37* 14—17. Не сн даде дв-ЬсгЬ триста (пар*), Най извади остро ножче Че са удари в кл*Ьто сърце. ib. 50, 65—68. Да даде господу Петрано, Девет години m лежиш, Девет по­ стели да нзгнойш. ib. 51, 6—8. Ако к (жожа-та) с добро не дадеш, Ни с зло щем да к земнеме. ib. 51, 34—35. Че ги (хурки-миъ) на коли давахте. ft. 54, 15, Да даде Господ, Янко ле, Да сеожениш, да Т