* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 449 — ib. 339. Да лй к той) (Что, онъ?) Р. 27. Далй ще ся сбдде т&ва? (Сбудется ли это } ib. 125. Кажи* брате! Да не ю умръла? (Говори, брате! Умерла?). Р, 156. T t си помыслили малко и питали ся какъ 1 да направить: да гы. пр1енать ли, или не? X. I , 118. Дали има или не у еднд прьсть много варь, това лесно не може да ся познае. Л. Д. 1872 р . 236. Да разглядать дали садять селяне-ти брьбой? ib. 1874 р. 206. Единъ край ще земе (тази работа), но да ли ще можеше да са варече добъръ или лошавъ, Господъ знаеше. ib. 1875 р , 149. Ко­ мара имаше нного, тдй щото азъ мысляхъ вече да ли да угаса св*Ьща? ih. 143. НЬщо ми ся чуй Вдвъ пусти у сой, Дали ягпе бл4е (нане) Или мона nie, Или кавалъ свири? ib, 1876 р. 153. (И не знае нлето), Кону да са сдрди, Дали на честъ-та си Илъ на хора твдрдя. ib. 156. 2) условный союзъ если: Ако да кё фатитъ проклета-на зима. Та, я даль сп вмамъ бЪли-онъ япанджакъ. Ке ми те покртмъ, ке ми те завкмъ. М. 452. Нъ отгдЬ то българско имя Б&Ьлъградъ на Възпора? дали не е устало еще отъ старо врЪмя? Гп. 202. Д а л ь д е в а — е л ь дева выражаешь разъединительную конструкцт вопроса съ винослоеным оттгьнномъ: потому ли—потому ли? Що к екдпа мома цдрвоьока? Даль дека ю мошне цдрноьока? Ель дека к отъ богата кдща? Ель дека к отъ миозина бракя? Ель дека ю отъ голема рода? М. 619. Дане 1) вопр. союзъ не—ли: Три идти сумъ, браче, повдрнена Отъ онаа цдрна Арапина, Дан& сЬ чвнитъ до четпри идти. М. 173. Пи­ тайте c i , разпитайте c i , Да не сте нещо роднина? ib. 205. Оно си има момче по чу жди на, Тамо седи кирадж1а чека, Да не книга одъ него найди? ib. 314. И му турГе руйно-но вино, Дан& с& ошянитъ, да не засшетъ, Пакъ ненатъ лудо да ми aacnierb. ib. 370. Той го пыта: да не е отдалечь дошьлъ?—„Отдалечь сьмь." Л. Д. 187.3 р . 200. 2) чтобы не: Дан те догледатъ еднце&а майка, Дан те поевдршитъ за -Ьсно еднце. М. 16. „Да ме земишъ мой вуйко Янкула!" —„Ясъ те земамъ Секула Детенце, Дан& ми кренншъ голеиа страмота!* ib. 60. Удри, браче, колку ти к драго, Саде гледай съ душа да г& оставишъ Дан& му екдршишъ, браче, некоа коска, ib. 173. Море лудо, кутро младо! Позапри си бдрза коня, Дан ме згазпшъ, дан ме сломишъ. ib. 417. Воденчарь-тъ, като чу това, пребърэа, Да нь му назвать лудъ, магаре-то отвьрза. Сб. 111. 3) что не! Да не е крила парите си! 3. 259. Калугерпнътъ има само дв* рдце; съ една благославя, а съ друга зема.. Ако да бп пмалъ третя рдка, то съ нея би давалъ.. Да не го с направилъ господъ само съ двй рдце! ib. 275. 4) д а н е д а н е не, д4 не: Дан& фатишъ &оро наколу, Дан& пущишъ сая до земи, Дян кренишъ превезъ отъ очи, Дан (чтобы не) те догле&атъ вуйко 1 1 1 1 1 1 Учен. З а п . , Б о л г . сл. 29