* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 444 —
тове, митиризи—да, и ц%ли твдрдини. Л. Д. 1876 р . 91. Немой вдлнн гора Димна-гора Туку кдлни стара Самовила, Що собрала седумде сетъ кла&ёнци, Да иснесла иа вдрфъ на планина, Да прода&атъ еденъ бардавъ вода—за цдрни-те очи. М. 9. (До два змеха) сЬ свалвха стредъ село-то, Д& пита&а стара баба: „Дека седе сиракъ Проданъ?" ib. 12. Ой нека, нека, &уба&а Яно, Разболп ке с* твоя-та майка, Да ке посакатъ отъ любе вода. ib. 15 б) Суздай c i вГоръ отъ небо, Да й (т. е., ей, азъ объятш пресвятой дгьвы) го зеде Ристоса, ib. 33- И ся на бога молеше: „Да си падни тдмна мдгла!" Де стоя господъ, да слуша, Паднала ми тдмна мдгла. ib. 76. Тамъ седе лична 1ована, Д& сп збрала триста калфи, Та. продава руйно вино,—люта ракя. ib. 77. Богъ да 6ie твоя тета, Що си дойде на майка ти Да, й веле и говори. ib. 78. Яна го послушала, д4 два си пойдоха, Да. два си пойдоха вай цдрно-то море. ib. 169, C4 промени, c i нареди, Да. си узе празна фурка—безъ кдделя, Вретено-то не предено. ib. 385. Догледа нё пддарче-то,—конярче-то, ДА намери тенка пушка; Меие удри въ рудо гдрло, Тебе удри въ десно крило. ib. 621. Ахъ! нЪлп ё найка родила! Стары витязы таковы момцы?—Въ роснд да г& е трЪвд приспавала Подъ ведро небо безъ покривкд!—-Ясны звезды и сяйны м^сяцъ Нощна светила да имъ с* были. Гп. 16. 3) союзъ если, еслибы, хотя бы: Свидил ся камар съ мухата, Да было защо, за какво, за една жен ски мушпца. Д. 87, 1—2. Да ти беше Мирче помалечекъ, Како юнакъ, такъ п уменъ б&Ьше. М. 181. Та чуло ли сд раэбрало, Какво сд к чудо сторило! Да к за нящо, ни за нящо, ни за щб: Владика беда бедило, Че либи булче емирче (Слышали ли, поняли ли диво дивное? Хоть бы
1
было чему дивиться, а то и дивиться то нечему: владыка обвиняется еъ томъ, что полюбилъ эмирову жонку) ib. 51. Що ке ва нене
дадете, Да ми фляза(д) фъ ваша(е) селу(о)? Д. S. J, 4—5. Да б*Ьфъ брала б4ло руво, Ке б*Ьфъ ддбк изоблекла... Да б&Ьфъ брала ко&анъ герданъ, C A & ( C ) та гора ке к обко&афъ &Се со злато, и со стребро. М. 5. С отворила вода леко&ита... Що да ми сЬ болно поболеше, Да пойдете, Здравк ке найдете, ib. 55 р . 72. А егиди незнаенъ дел1а! И да викнамъ, мене ве познаатъ; само впкнн, тебе ке познайтъ. ib. 60. Я да го видамъ, си го позвавамъ По влета глава, по *вдрн гдрди. ib. 87. Да к видишъ млада Марко ица Дали можншъ неа да позна&ишъ. ib. 101. Да го вида, позна ща го. ib. 120. Не дей ни зима главица, Азъ да ти, Стайко, харижа Арем-а сосъ андми-те. ib. 153. Да к грутка снежовпца, Отъ сднце ке скопнеше. ib. 261. Ср. подъ сл. гороцв&Ьтъ. ib. 314. Да сумъ стара, би го посинпла, Да сумъ стредна, би го залюбила, Да сумъ мома, бо си го узела. ib. 563. И
1