* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 443 — печувственни и умаяни като гасви ходятъ въ темна мъгла. Пс. 9—10 р. 18. Ср. подъ сл. курбанъ, пешъ. Римляне-те куповале отъ НЬмците най-нного гхсченн пера, м*вхове, кожи, свпнско мйсо, чекпня и сапунъ. 3. 92. Който тлрси г*ши е й д а , той не 4де и кокоши. ib. 227. Г&скарва с. ж. пастушка гусей: И ти сама гускарка да бидншъ, Да мп пасншъ гуски на пдтища. М. 199. Гдсконооъ с. м. орниторивгсъ: Найчгодно-то животно въ Н О В А Холанд1№ е ГАСКОНОСЪ-ТЪ, то за това ся нарича тай, защо-то зурлата му сврыпи на клюнъ. Ж. Д. 1871 р. НО. Гдставъ Гдсталавъ Гдстинакъ с. м. чаща, гуща. Г А С Т Ъ Г А С Т Ъ К Ъ пр. густой. Гдсто Нагдсто нар. густо, сплошъ: Пшениченъ класъ занесенъ кой-знае откддй налива се въ гдстакъ-тъ. Тб. 18. П А Т Н И Ц И - Г Б прйминАХА пр&взъ гдстак-атъ (пробрались сквозь чащу). Р. 102. Тая прьсть толкова заглъхва отъ бурены, що-то МАЧНО може да ся изгазн изъ такъвъ гкстинакъ. Ж. Д. 1872 р. 231. Отъ него изникнж и порасте игълъ гжстинакъ брьбой. ib. 1874 р. 207. Като вл?зенъ въ тЬхъ ГАСталацы д*Ьто дьржатъ докрай морето, щемъ приблнзинъ до д и в а ц ы - г в . РА. 170. Изходъ изъ Г А С т и н а в а с изрЪчи, Момцы з& нзхожданье ся спрьтндхд. Гп. 146. Ганчу хукиа изъ ГАСтакъть. Зк. 143. Кучетата залаяхд много сьрдито и ся скрыхж въ гдсталака* Пф. 12. Край Дунава гжсти села. М. 10. Гдстъ дымъ. Р. 6. ГАСТИКЪ дымъ. РА. 99. Пр&взъ 1ушя хубаво вр^мя ще д о й д е , ако брънчеливыты нухы гдсто Л Е Т А Т Ь надвечеръ. Ж. Д. 1869 р. 38. За завъда трЪбува да ся оставить сано тыя овцы, конто щдть имдть гдстд руда ВЪЛНА. ib. 1873 р. 369. Орачь пази сё подиръ в*търа да efce, да не пада сеня много нагдсто. Пк. 53. 1 д- Да союзь 1) въ значенги частицы утвердительной да: „Хубаво номиче? Да; то не ще да е нЬкое зло нЬщо." Ж. Д. 1875 р. 129. „Не е ли тозъ Одиссей?"—„Да, азъ сьмъ." (Oui, c&est moi!). Т. 255. Да, азъ сьмь сдщ^ятъ онзи, който наказахъ, както ся падаше, този нрьсенъ арапинъ. X. J, 93. „Вы се казвате Маринелли?"—„Маркнзъ Маринеллн, д а . Э. Г. 57. 2) служитъ для анафорическаго сочетангя предложена*, взаимно подтверждающих^ другъ друга, или выражающихъ отдельные моменты повп»ствоватя: да, и, да. и: Той хортуваше за любовь, за хубость, да, той хортуваше че колко-то и пр. Э. Г. 33. Електричество-то изхвдрля вдзбогъ горделивигв военни кораби, нос* а