* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 437 — Гъозншъ* с. м. мдта (син. нане): Да сд нар-Ьже гйозюмъ <нане), щи пелынъ, на колкото една шьпа да ся поснпе по ЛЪСН-ТА; меризма-та отъ тыя тр4вы добр* иде на нервы-ты на бубы-ты. Л. Д 1874 р. 192. Ср. сл. гюзумъ. 1 Гъодъ* (kioul gueul, s. p. t. Etang, mare d&eau) с. м. Гъолчв Г ъ о л г а и н к а ум. озеро, болото (син. озеро, блато, ночюрлакъ): Татъкъ нзъ гьолчинки крдсливи жаби са разврякали. Зн. 132, Марпнкина ptsa—разбнва са долу по острей камьвешь и отъ тамъ распиляната вода бързешкомъ отъ гьолче въ гьолче. отива да са разлива при гяСТИГБ шубарлинви на Еалинъ долъ. ib. 132. Цо пастбищни страни има и мочурлаци (гиолове) и долчинки. Л. Д. 1875 р. 89, Тамъ въ скали-т$ извира единъ потокъ изъ една пещера, кой-то пронпква доста на далечъ и са свдршва въ единъ гйолъ или озеро, по кое-то може да плува единъ корабъ дори и единъ малжкъ вапоръ. гЪ. 1876 р. 130. Поел* достигнало при едно блато (полъ) X. I, 75. Вату миндлу не­ колку времи жабчи-ту реклу: „Бате, здведи мд при мамд въ едпвой си гьолъ." Ч. 251. Капка по капкд, гёлъ стал. ft. 167. Лапни-шяранъ, бутни-храстъ и размдти-гёлъ—троица брате, ft. 180. Трьси, кой гёлъ е пб-дълбокъ. ft. 232. Една почва увлажава воздухътъ съ свопте блата, р4ки и гйолове, а друга го нагр-Ьва до толкова, щото покривающата я влага са преобразява на пара. 3. 122. Гнила-та сдхне полека, и водата стой надъ нея, като въ паница, и образува блата и гйолове. ft. Гъонъ* (ср. тур. kein, pt. kui&oun a. Clitoris) с. м. носокъ са­ пога: Ботуши-Ti и чипици-гЬ требва да иматъ широки гйонове, които да са издаватъ напредъ отъ крака на едннъ прдсть широчина. Л. Д. 1876 р. 106. Гйона тр*Ьбва да бдде твдрдъ, а отгор*Ь на обущата требва да са употрЪбява нека и жплава кожа. ft. Ореографм отличаешь peneuie гъонъ отъ Гионъ* (keiani, adj. p. royal, prtcieux): Тука б4хд наредени всички видове машини, сахтияни, пони в е и т?нъ подобии. Л. Д. 1874 р. 240. Гъочъ* (kioudj. adj. р 2. Famille, suite, domestiques) с, м, семейство, чеДядь; Снощи слезоха у гЬхъ три колья съ гьочъ. Зк. 18. Гюбре* (gubre, s. t. Fumier) с. с. навозъ, удобреше (син. торъ): Торъ-тъ (гюбре), что ся сбира по хлЪвове-ты (ахдръ), быва двоякъ. Л. Д. 1873 р. 256. Гюзелъ* (gussel 1. adj, t. Beau, iligant; bon. 2. adv. bien,, admirablement) пр. красивый, изящный: Тодоро, гюзелъ Тодоро! В. 8. Ней море гюзелъ Тодоро! ft. 9. Дано море, гюзелъ Дапо! ft. 30. 97.