* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 433 —
Г у р х а к ъ гл. дл. ныряю. Гурн* гл, се. нырну
(син. потъця):
Отъ тогази патица-та гд$-то види барчинкаь гирка с* дано намори м4дь-тд. Сб. 81. МеркирШ гирналъ сд въ рйк*-тя, извадилъ златл брадвя и го попытадъ, та* ли е что си изгибилъ. ib. 82.
Гуредивъ Гуредявъ пр. гнойный, гнойливый, воггрявый: Бае
ле Сем ко, бае ле! Пиши и нене да края, Макаръ с&мъ с&нливъ и гурливъ. М. 214. Море старо гурельо&о! Ай пойди си дури дома. ib. 270. Ми помина старо, старо гурельо&о: „Добро утро моме, моме Авгелино!"— Д а л ъ Богъ добро, старо, старо гурельо&о"! ib. 469. Донеси ми студна вода утъ той кладнецъ. Да си ние очи гуреляви, Шо се спали три дни и три нощи. Вв. 84. Гурелива маро, сополива маро. Ч. 6. Коя е честита въ гуреливы д4тца. ib. 30. Гуреливъ носъ. Л. Д. 1869 р. 97. Ако мажъ-тъ има отвращение отъ жена си и страни отъ к*щата не е ли часто виновата и гурелнва-та домакинка. ib. 1875 р . 71.
Гурели с.
мн. гной, вовгри: Не чисти гуреды-ты отъ очи-гЬ
на д^те-то, нъ понанажи гы съ малко дрьвено наело, т4 щаьть сами да падн&ть. Л. Д. 1869 р. 97. Да сд СЬКНАТЬ (dmia~ma: пускай вы¬ сморкаются) та да ся чистять отъ сополы и гурелы, кои-то пр4зъ тоя възрасть тек*ть най-нного. ib. 1872 р. 139. Гусли с. мн. гусли. Гусляръ с. м. гусляръ: Гуслы наричали тогава едн» часть (парче) отъ дьрво съ опиаты на пего струны. I . 5 Гусляр-атъ играяше на гусли и n i a m e жаловиу* пйсень. Р, 45. Густъ с. м. вкусъ: И повйрвай Н А , госпожиде, че едно събраHie сано отъ жены безъ мджье, н4на ннкакъвъ густъ. X. I , 110. Гуша с. ж. Гушка Гущица ум. шея, горло, подбородокъ, зобъ: Гердана да й отрйже, Под гушка да w цЪлуне... Л си глава-та повдигни, По гушка да те д4луя*. Д. 20, 12—13. 38—39. &ко сън найдел алтън-гердан Да ся увивам като зъмия Край твоя-та б&Ьла гушка. ib. 73, 15—17. Облечйне руво калугерско—На гупш-те златни патрахили. М. 55. Ср. сл. нагушканъ. После свекарва-та 4 наредввтъ стребрени-те накитки: нетопъ на чело, натопъ, плоча преку гуша на грдди—ib. р. 520. „Богъ да прости мрьтвы душы, на живы-&гЬ пълны гушы!" Казвать просяци-тй, особенно на Задушниц* по гробища-та и по помене-гЬ, и д^тца-та въ с&бботя, кога-то бабнчкы-Ti раздавать пшениц*. ДЬтца-та припкать сл^дъ *гЬхъ и выкать: „Бабо, дадни мн ченнчка», за Богъ да прости. * А кога-то вземать пшениц*-т* и № ту рять въ кръпы-гЬ сп, или к из*Ьд*ть казвать: „Богъ да прости нрьтвы душы, пълны гушы!" Ч. 130. „Найдохте ли са гроздице, д4чица? „Охъ, мамо до тука ми е дошло," каза най-голЪмиятъ и показа ми
Г 5 и
Учен. Зао., Бол г. сл.
28
