* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 430 — на. ib. 405. Гугушки c i разгуга&е На твои-те капа&ицв, На оше ран­ ни дворю. ib. 481. Г у д к Г у я с д а м ъ гл. дл. (син. тур») 1) кладу, налагаю, возла­ гаю: Въ това гасто тесто гуждать още отъ 3—2 части дребенъ прес?яяъ нясакъ. Л. Д. 1876 р. 109. Този надиисъ изднлбанъ врахъ ед­ на мернерена плочя, която е гудена на лице-то на единъ чучуръ. ib. 124. Той намети* на себе-сн порфира и гудн корона. Р. 4. Отъ тыя нЪчта требва да му ся гуди п6-напр?дъ въ nuTie-то. Л. Д. 1869 р. 118. ПрилЪжни-ти лозаре пр^зъ Августъ си приготвувать потрЪбныты садпны, въ вои-то има да гуждать иедоточны-ты плодове отъ своити лйтны трудове. ib. 1870 р. 186. За това приготвяние гужда са жито-то въ вода, за да са измахнатъ прахъ и праздни житца. ib. 1875 р. 165, Вол1я за да гужда храната дЪто можеше да найди по патувашето си. РА. 30. Робенсынъ гуди на себеси законъ, снрЪчь нпкогажъ да не остави н?коя намыслена отъ него работа, докл* да к завьршн. РА. 88. Mtco-то къту оми»ть чисто, полагать го на огьня, къту ну лудтпъ соль. Пк. 37—38. Българи обично $дать зим* свинское м*со сварено съ кисяло зелие, въ кое гуждать чьрвены чушкы. ib. 38. За­ ложив къ къту гуди р*шето на глава си, дьржи го съ л-Ьва сп рака, а съ десница сп сиаква и подава сякому по залагъ. ib. НО. Ср. сл. тяхчина. Пк. 85. улия. ib. 135. 2) полагаю: Нъ си гудпха всичката сила да теглятъ лопатит*. РА. 16. Така си гудиха всичката сила да оттьрватъ ладдята. ib. 135. 3) подкладываю: Тогава начна да го 6ie една мысль, че огънь-тъ му щеше, yracHie, ако му ся не гуждаваха дьрва едно по друго. РА. 73. Отъ д*то земашь ся смалява, и д*то гуждашь ся умножява, X. II, 131. 4) дЪваю: Даскалътъ стана да цьлува рака на старцит*, кои отъ радость незнаяха дЪ да го гудятъ. Зк. 29. 5) надеваю: Очиларътъ му гудв единъ чивтъ (очила) на носа. П. 23. 6) вдЪваю, всовываю. Ср. сл. жигла. 7) поставляю: Защо сн унъналъ тетива и сн го (Блъгарско) гудилъ на бйлЪгъ за твои-гЬ стрелы? Р. 99. 8) усаживаю: Той мя гуди да сЬдна при трапеза-та (Онъ усадилъ меня у стола). Р. 110. 9) устрояю, распоряжаюсь: Мах­ ни ся ти казвамь, по-скоро, че т*жко ти на главата, сега гуждамь да та y6i«Tb! X. II, 136. Г у д » с а лягу. Ср. сл. наплата. При постоянном* сочетанш съ иными объектами и реченгями гл. гуд» видоизмп>няетъ свое значете следующими оттгънками: а) гуд» името—даю имя, называю: Волатъ се ще си баде волъ; добр* та назовалъ той, който ти е гу­ дилъ името, защото си дебелоглавъ. хахолъ в будала. X.I. 25. б) гу¬ д» ниетъ—решусь. Ср. сл. ниетъ. в) гуд» на р4дъ—приведу въ по-