* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 423 —
тъ му былъ кесатъ. Л. Д. 1869 р . 171. Сега не печалить хора-та съ пестяваше отъ гърло. ib. 174. Изхвьрла хвьрла майци-ти буца въ гър ло! (клятва). Така калнать жеяы-гЬ оногова, кой-то гы 6ie съ камине* Ч. 165. Поел* тоя день баба Божилнца захвана да варти сичкнте до машни работи н да храни още едно готово гарло. 3- 98. Едннъ човйкъ не ноже да нахрани деветъ гарла безъ воловски маки. ib. 375. Нашите ниви и ливадн сл4дъ врене трйба до хранить не единъ чов?къ, а стотина гарла. ib. 283, 5) жерло, гирло, нижнее meuenie Ду*
пая и еъ наукть землевп>дп>нгя называется болгарским реченгемъ, его обозначающими А стража-та б&Ьше вече проминала гарло-то дунав* ско (Между ттъмъ сторожевой отрядъ кораблей прогиелъ уже гирло).
Р. 68. Гръцкы кораби вахванаха дунавско-то гърло при Доростолъ
(Флотъ гречешй занялъ рукавъ Дуная, облегающЩ Д.) ib. 165.
Г р ъ л я с т ъ пр. гроногласный: ПомогнЬте! навыка грълясто Сануилъ. Р. 75. Г р ъ м а д а с. ж. куча, громада; камень, гора: Живо, живо живиле, на гармада седеше, живо песо тегнеше (рульче, цицайче). М. р. 531. (гат.). Слпвы цьвтать, Дойке, въ градина, въ градина, Дойке, въ горна старна, не са сливы, Дойке, прьстеяе са, що ся в}ептъ, Дойке, и превивашь, като брыпляиъ, Дойке, въ градина, иато зм1я Дойке, изъ гранада. Ч. 31. Сложила глава на стола, Като 3Mia на. грамада. ib. 346. Слова Стояна, на половину преврагценнаго въ змвья: „Либе Петкано, Петкано! Хайде ня либе заведи Въ Бащины ми ливаде, Въ высокы-те гранаде, Да са хората ие платать, ib. 291. Г р ъ м а д е с. с. сугробъ снежный: Провнкнала са Бояна Низ то ва б*ло громаде. Д. 17, 1—2. Ето и змея че иде Та сп скумрш ду маше: Мона хубава Скумрш! Ако бехъ азе най хытъръ, Ты бе отъ мене пд-хытра: Та си ма хитра испита, Та сн ма мене омрази, Та си ма далечь пропади Вовъ това зимно гранаде. Ч. 283.
я
Г р ъ м у д а с. ж. глыба: ПрЪзъ Мартъ по наторены ливады ся разбивать грънуды-ты отъ торъ. Л. Д. 1870 р . 182. Г р ъ м & в и ц а с. ж. погронъ: Като ся чюдеше на кадЪ да иди, за да ся скрые отъ тая толкозь страшна гръмЪвица, защото не само огнената лава течеше като едннъ долъ отъ иланвната, нъ н голыми буди отъ ратове подфьрлени възбогъ. навредонъ падаха толкозь често, като градушка. РА. 56. Г р ъ м Ъ в е н ъ пр. грозовой: Духна буянъ вйтръ наедно съ гръН*БВНЫ дъждъ и свЪткавици. РА. 162.
