* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 421 —
ib. 84. „Що не нислишъ да c i женяшъ За девойка Соф1янка? —„Мн ш кажв&Ьтъ гирдоназна—, не &убава". ib. 376, 578. Г р ъ д ъ с. ж. грудь. Г р ъ д и мн. грудная полость, груди. Г р ъ д и ч в и ум. о дплпяхъ: Онъ не меритъ на воньско-то чело, Право нерв па коньски-те гради. М. 143. Речи инъ да почекаетъ. Дур" да с* изи1анъ гради-ве, Дур& да сЬ въ бана иэбанамъ. ib. 351. Ако бидатъ (тия уроки) отъ нона—да й ул*ти руса-та коса; ако баде отъ жена—да й падне л-Ьва-та гарда. 7.115. Горйше на козацигв сръдце да се ударатъ на сано гряди возъ гр&ди съ пръгавий и кичливъ ляхъ. Тб. 40. ДЬтца-та, кога трьчять, требва да сидрьжять глава-та гор-fe, грады-ты испнкналы. Ж. Д. 1869 р . 233. Да ся попрьска лице-то и градычкы-ты ыу (на дгыпе-то) съ студена вода. ib. 1870 р. 97. Тази борба, гърди съ гърди, трая цяль день. ib. 1872 р. 178. § У Henpiflтелскы гряды неноже да ся наи?ри ни искра отъ пр1ятелство. П. 15. Г р ъ д к гл. дл. (вм. градк) строю: Нити той нити боляре-гЬ му высоки кащи не гръдяха. Р . Ср. град». Г р ъ з д а в ъ Г р ъ з д е л и в ъ пр. 1) шероховатый: Какъ бы обрьналъ табакъ-тъ грьзделива-та волска кож» на гладъкъ и лъскавъ телятинъ, ако прьвЪ ся не научи какъ ся прави това? Ж. Д. 1870 р . Ю9. Роса-та ся олЗшя повече о рошявы и грьздави н?ща, кои-то брьзо си губять топлина. Л. 1871 р . 100. Отъ малкы еще да ся учять д-Ьца-та да барать и липать та да распознавать гладко-то, грапаво-то, грьздаво-то. ib. 1872 р 146. Гръздаво-то е пб-топлоенно отъ гладкото. ib. 243. 1Шя»та на заба отъ натрупана-та Tpuriia става грьздава. ib. 1874 р . 62. 2) хриплый: Да ся не дразни слухъ-тъ на д&Ьца-та съ снлны, остры и грьздавы гласове. Ж. Д. 1872 р . 146. 3) трудный: Па
тл на славата е гргъзделивъ. П. 28.
а
Г р ъ к л а н ъ с. м. гортань: Ж. Д. 1869 р . 87. Тая болесть „гор лица" обыкновено става въ грькляна. Ж. Д. 1871. Цифунь и цифк* казвать Българи и грькланя на кокошка. Пк. 45 Г р ъ к о м а н и н ъ с. м грекоманъ: Въ него вр*Ьмя б&Ьше намйстникъ князя Богоридп на о-пъ Самосъ единъ худаго рода гьркоманинъ Българинъ. Гп. 242. Г р ъ к ъ с. м. Грекь. Г р ъ к и н я с. ж. Гречанка. Г р ъ ч е с. с. ум.: Краль, кралица руйно вино шЬтъ, Кралю слуга Гарче азнатарче, А кралиц-Ь Ружица девойка. М. 197. Ако ми бадешъ бяла Гаркиня, А ти ми прати бяла марама, За тебе майка бяло да носи. ib. 116. Виша робиня Виша Гъркиня- Д. 84 5. Грькъ д*Ьто стапи, тамъ трева не нпкне.—Грькъ. като лъже, и самъ си в*Ьра хваща.—Грькъ кога ся ро:
