* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 416 —
летало диво пиле, Ъ грабнала невеста-та, Распардушн невеста-та (пти ца поднрежица), Секое тарнче и тарбуфче, Секое грутче (напеч. грумче) и пердуфче. М. 23. Ми парсна&а да бегаетъ Сто свато&н, петь кумо&и И четири деверчяна; Бой подъ грутче, кой надъ грутче, Кой подъ тарнче, кой надъ транче, Бой подъ глокче, кой надъ г л о т (шутливо о птицахъ). id. 24. Кога б&Ьше зима со снего&и, Мн да&аше грутка снего&ита. ib. 54. Що ми съ б*леп, лелеитъ? Ели ни к б?ли шаторъ? Ель ни ю грутка снежовца? ib. 261. Во извор-отъ до две грудн-снеговн. ib. 437. Станафъ пиле шарено. Пойдофъ въ гора зеле на, Байдофъ грутка снего&а. ib. 470. Кога съ разбудванъ—Въ уста ми клажатъ грутка шекеро&а. ib. 496. Дедо седитъ на грутка, и си плетитъ шкучка. ib. 667. Седумъ дупки въ една грутка (глава). М. р .
531 (гат.). Г р у и ц а 1) женское имя макед. эпопей, записанные въ Помагюрищгъ, коимъ названа племяница героя Неделька: Груица каже чичт
си: „Чичо Неделкьо, Неделкьо!* Ч. 285. А Татарче имъ думаше: Азъ несьмь хасжмъ Татарче, Азе сьмь младо робено Въ Татарски-те го дини: Немамь си ниде никого, Имамь си чичо Недельо И имамь сестра Груица, Ама сьмь малко робено,—Нейде и да ги вида. Неща да ги
познаю, ib. 286. 2) мужское имя эпопей цикла македонскаго съ обрел,
уменьш. Tpyjo (ср. эпосъ сербскш): Груица Новеговъ. М. 122. Тамо лежитъ Tpyjo лудо дете, ib. 230.
Г р у м к а имя собств. женщ. М. 1:
Г р у п ъ с. м. пакетъ, посылка (син. връзка, вазелъ): Групове ся пргемать до 8-й чясъ, а писма до 8% чяса. Ж. Д. 1869 р . 47, Г р у т л и в ъ пр. производ. отъ груда шероховатый, кочковатый (ср. ц-слав. гротднвъ трахит, asper): Една нива грудлива си нзннкна трева, на трева-та дваесетъ бракя (класъ). М. 531 (гат.). Г р у х а м ъ гл. дл. толку: Cera ми трЪбаше единъ каменъ стапъ (чутура), за да грухамъ пшеницата си. Рс. 72.
Г р у х к а м ъ глаголъ звукоподражательный ущ1Щ. знач., син. квичвь.
Г р ъ б а с. ж. горбъ. Г р ъ б и ц а ум. горбикъ Г р ъ б ы мн. спи на: Тогава та си разиасала поясъ (ивица) и гы (дрьва-та) натоварила на гьрбы. Пк. 138. А говедаръ лЪжялъ на гьрбы си, подъ е д н а круша, ib. А пакъ на грьбнака (на камиль-т&) ся намира една г р ь бица, коя-то съетои само Отъ жиръ (лой). Ж. Д. 1871 р . 108 Осталть лоши грозоты и грьбы по снага-та. ib. р . 125. Г р ъ б а в ъ пр. горбатый: Па помина едно ле старо гарбаво, И м ъ посака трово погача да ручатъ—Па посака тро&а& вода да т е т ь . Л1.