* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 413 — Г р о б а р ъ с. м. могилыцикъ: Иде, иде до село-то, И ми найде два гробари, Гробари ми гропъ пра&е&е. Ж 240. Г р о б и ш т е с. с. 1) могила: Наше-то село пусто село, Въ срядъ село нови гробища. Ж 93, МенЬ с*, мале, паднаха Три нови пусти гробища. Раскопахъ, мале, единъ гробъ, Извадпхъ лепа юнака, ib. Петстотинъ гробове ся напалнале—Всички майки на гробища, И плакале, преплаквале. ib. 172. Приливапье по гробища, какъ рыдашть и що думать? Пк. 4. На гробищата никога н/Ьма вече да та завода... Оная сабота надникнахъ на човалътъ и само хл4бъ нам&Ьрихъ! Сичкит± млинове и сичките недени парченца си олапалъ! {говорить сеященникъ причетнику). 3. 259. Пр&Ьди никой не е погл&Ьдвалъ народътъ, него глйдаха само да го скубятъ, кой отъ д*Ь завьрне, а за друго
оставяха го да си вьрви, като слп>пъ конь възъ гробища. Зк. 44. 2)
г р о б и щ а - т а мн. кладбище: И т я си трепна думаше: „Циганче, черно Катунче! Да са находи майкя ми По цигански-те гробища". Ж 71. Днесъ Болградъ прилича като двЪ капки вода на нашите гробища. надъ конто са не види и не ус?ща нищо друго, освйнъ вонищи газове и различии бурене. 3. 191. Гробища-та на природж-т* (кладбища природы). Р. 26. Прйстоленъ градъ на блъгарско-то царство ли ie т&ва, или гробища? (столица это б. ц., или могила?). Р. 155. Много стопанкы оплаквать по гробища-та или своя сапругъ или нЬкое и друго д*Ьте, само заради това, защо-то не са пазили л-Ькарскы-ты нарядбы. Ж. Д. 1870 р . 192. Тамъ (въ Помпею) была и улицата за гро бища-та и отъ двЪ-гЬ й страны имало хубавы гробове — ib. 1873 р . 122. Кога-то отидохме на другия денъ да я заровимъ и ц&Ьло-то село б&Ьше са сбрало на гробища-та. ib. 1875 р . 141.
Г р о б н и к ъ с. м. привид^ше (возставшШ
изъ гроба
мертвецъ):
По умиранк-то лоши-те люгге, особенно старите мажи и жени, сЬ чи натъ гробници, и ходатъ по кукьи-те. Едни верв&Ьтъ че умренп-отъ ходитъ по &сите места, каде тон билъ, кога живялъ. Ж р . 524. Г р о б н и н а с. ж. мЪсто погребетя, могила: Айти теб^ краля отъ Будима! Що гс овой гр-Ьхъ що си сторилъ, Да к зе&ишъ дете отъ вдо&ица, Да му незнаитъ гробнина кё му ю; Баре да сЬ гробнина му знаитъ. Ж 49. р . 58. Богъ те убилъ, Марко кралевике! Що кайдиса и& ова лудо дете! И гробнина да ти с4 незнаитъ! ib. 121. Г р о б ъ с. м. Г р о б е ц ъ ум. 1) могила: Ми загуби седумдесетъ юнаци, Имъ напра&и 70 гробо&п. ib. 106. Ката дена на гробъ одеещенъ, Одеещемъ, сина плачеещемъ. Ж. 236. Имъ ископа еденъ гробецъ, Сизакопа деветъ деца. ib. 257. (Ц&рнамагла) измори брака зпдружии-
