* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 411 — грабили 64ХА поганцы Сребренны сажбы. гривны дебелы, Златны сукаи, скжпы обихцы От& бедны селцы бехж плянилп. Гп. 138. Убраха на жените сичките нанизи, гривни, чапразп и сичко. Ст. 46. Цгьною золотыхъ наручней Болгарки покупаютъ зелге. разрешающее ихъ безnAodie: А я си дахомъ златни-те гривни, Та сам купила биле за рожба, Та сам родила мъжко детенце. Д. 37, 16—18. О, леле-леле, Ибрахпмъ аго! Какъ да си фжрла машко-то дете. Като е мпналъ въ пжтятъ пусти билеринъ, Иа си дадухъ витп-те гривни, Па си добыхъ машко-то дете. Ч. 294. 2) железный ободъ, коимъ обтянута втулка: А гривни с*& оныя железны кржжила, съ коихъ е стягнжта главпня да ся не пука. Пк. 45, Ср. сл. процепъ. Г р и д а с. ж. 1) ступень: На четыры забиты сухы прикованп бехж отъ горе гриды на близо, по кои имаше набиты изострены же­ лезны кукы (ченгелы). Отъ еднж стран* съ стълбж възкачяхж усжденнаго и бутвахж го гола на гЬхъ кукы Гп. 275. Ср. сл. стжпъ. 2) гор­ ный хребетъ (ср. серб, хрйд т. et f. der Felsen, rupes. хрйда f.= хрйд): ТОЙЗИ хр*Ьптъ (грыда) ся съединява съ Хвмалаж. Б. С. 9. Tia (крепость) борави все Задгор1е, Природны има гриды высоки, До черно-морско крайбрЬж1е, Вьрвища горска, стары пжтекы! Гп. 121. Гриаса с. ж. забота (син. еня, брига, гайле): Това ли те югрижа хванжло? Д. 27, 59. Кога умръ Олга, сичкы-те грыжи ся струпах* връзъ него Р. 139. Съ бащпнж грыжж за тебе, азъ ще придобымь твомь-тж дъщеринскж любовь (отеческими попечтгями о тебе я заслу­ жу твою дочернюю любовь), ib. 59. Грыжп-ты ся забравятъ. Л. Д. 1869 р . 111. Днесь спять охално (преселенци-те) откамъ тыя работы (блъ­ гарско черквзь и училища) и имать гы на девята-ти си грыжш* ib. 221. Ето такывы сж училища-та като гы дрьжимъ подъ девет&-пж си грыжж", и не обрьнемъ по-добро внимайте възъ техъ. ib. 223. Г р ы ­ ж а е съ вин. и дат. лица есть дело, забота; касается: Хич да ти не к пи еня, булне, ни грижа. Д. 69 32—33. Блъгарско варди своп-гЬ пределы, и за чужды—те не го ю грыжа. Р. 12. Ако ся е разсьрдилъ, то щж си отперж джебъ-тъ. Сир. То ие мя е грижя. Ч. 127. Ако ся е той разсьрдилъ, мень мя нее грижя. ib. 128. Много е грыжя Бога, че ще попари слана краставици-те! ib. 185. Что мя е грыжа? П. 21. А сега що мж е грыж», когато господарятъ нн е смаянъ X 1, 31. Лулчу позбута юнакътъ, нъ той малко го беше гриже, той беше са лоразвеселилъ. Зк. 65. Что мя е грыжя, докле ми дрьаслть нозе и ржце, мене не мя е страхъ. Л. Д. 1873 р . 242. Тука има доста други моми, за кои-то никого не е грижа. ib. 1875 р . 136. п }