* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
~ 404 — деда-та облечатъ сутренъ на-дв^-на-три, па хайде гражданче-то на улида-та, а селенче-то съ волове-rfc или биволе-гв на поле-то. ib.
1876 р. 61.
Г р а а в д о м е н к а эп. девушки: Граждоменка вражка керка. М. 186. Г р а ж д а н с к и пр. городской: Гражданскы-гЬ момды огл-Ьдватъ и залибвать момы-гЬ: по кащя-та, по свадбы-rb, или по черковьмгЬ. Повече-то отъ женскый-тъ полъ въ градъ-тъ носять граждански др4хы отъ Европейскы матерш, за кое-то селяне-Ti гы наричять Грькыны. Ч. 12. Както гражданска-та каща, тай сащо и селска-та колиба нематъ потреба да бадатъ луксириозно окпчени. ib. 1876 р. 64. Г р а а в ъ с. ж. скотный дворъ вообще; (хлЪвъ и конюшня): И з гр?яло ё ясно ми слънце, Та угрЪяло у граждъ кошяра. Пк. 109. Кошяра за овцы, гражь за гъв*Ьда и конье, курникъ за кокошкы я паткы, кочина за евины. Пк. 35. Г р а й с. м. ладъ п^сни, мелодгя; Сладкогласный славый — съ~ веселое и убаятелное си п^ние съетавя пр-Ьсладкы граюве. Пк. 78. А момци стоиьть мирни и слушкть наслаждакщеся отъ сладкогласный народны българскы граюве, п-Ьямы отъ любовницы имъ. ib. 89. А нощиж, къту си пуснать стада на паша, овчярп-те подпирать ся н а кривацы си и засвиркть народны граюве, къту постаивать сл^дуньще стадо си. ib. 135. Вси български овчари са природнп свирцы, и пасатъ си стада свиракще народны сладкы граюве (мелодш). Гп. 191. Птичкы же разновидны лЪтяхв, Дивны небесьнъ грай niiaxa. ib. 130. Г р а к н а гл. св- каркать (преим, о воронахъ): На това мое н е пр1ятно изражеше мнозина щать гракнать да рЪкать, че криво суди; за свое-то отечество. Л. Д. 1871 р. 153. Издаваемите му звукове били сходни съ виение-то на животни или съ граканието. 3, 148, Тя—не умела да говори, а вила или гракала съ проницателенъ гласъ. ib. Тамъ не са чуваше ОСВ*БНЪ грацаньето на враныгЬ (le croassement des corbeaiu) и печалныйтъ гласъ на бухала. Т. 292. А граканьето на тия гладни врани (Das Gekrachs). Рш. 52. Г р а м а д а с. ж. куча, толпа, стадо: Трупы грамада имъ направихъ. Гп. 62. „Ей девере, ей тере жерави! Я идете во варла грамада, Донесете замя осойница". 3/. 659. § въ знач. .титета, выражаюгцаго необычайную величину. Седнала е Тодора Подъ лоза грамада. В, 8. Г р а м а т и к ъ с. м- грамотей: Армоса си Вита мома, За поповъ сынъ граматико, Граматико сынъ 1око. В. 90. Г р а м а т н и к ъ с. м. грамотей: Добра майка струва и врядва повече отъ кол кото сто дуть граматницп. Л. Д. 1874 р. 102.
