* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 392 — и съ злоба врагов*; ка трубили ваш* пр^ивд* драгоценность пъ еще ся инади големо влЦню надъ народа* Гп. 214. Цивога не к е л м » въ оградата на свещенцо-то кЪсто жьртвы; танъ ни кога не горактъ, като въ другы м4ста, тлъсты кравы и бикове. Т. 63. Жрецы-rb горяха таньднъ. ib. 182. Г о с п о д а р о т о о с. с. государство: Въ староврЪменвы-тй госиодарства—са заетаияло за тазк работа (еъслитанге-то) госкодарстасто. Л. Д. 1871 р. 181. Г о о п о д а р у в а м ъ м, дл.& господствую: Н*нскый языкъ ся рас* пространнлъ н госоодарувалъ до края на XV вЪкъ. Л. Д. 1872р. 217. Г о с п о д а р ч г и ц а с. ж. барышня, господица (Вельтмакь): Ты ли си господарчица. але още не нн си станала господарка да ни хокашь. Р. 27. Г о о п о д а р ъ с. м. Г о о п о д а р в а Г о с п о д а р и ц а с. ж.-1) хо зяина, баринъ; хозяйка, барыни; Да не шешъ внно и р а т > Да не лдишъ нанджи господарочи. Ж 84. Всякой отъ ученицы-ты огива ори майсторъ иди при господарь. Л. Д. 1869 р. 164. Миозина отъ васъ съгрЪшявать на господари или на госцодарица-та си, или иъкъ м-Ьнувате рсподаре чясъ-по-чясъ. ib. 206. Ето причина-та, по конь-то т4ло-то не ноже да служи въ едно врЪмя на двана господаре, ib. 1873 р. 90. Азъ исканъ да кажнь за нЪкой богатъ или ,госнодаръ, вой-то съ пары или съ сила кара хора-та да ну работать и робувать, ib. 1873 р. 180. Бога трьгна, застигна ну писно отъ една гол&мца господарка. ib. 1874 р. 115. Гол&Ьно-то куче ся исправи напрЬде ни, а ето и господаря ну иде отъ лова. ib. 1875 р. 135. 2) государь:, Из веди я при царь-тъ: „Великий господарю!" Л. Д. 1^875 р. 157. „Ели наше господаре!" Ж 167. Г о с п о д и н е ! зват. пад. $ъ обращены къ домохозяину: Става и и H i Господине, ТебЪ пЪцн, Бога славив. Д. 14, $5—26. Айти Мар ко, мое госнодине! М. 102. ГОСДОДИНЪ с. ли 1) эпищетъ кума: Про говори хуиъ господинъ: „Изведете дЪвойва-та, Буму ра*а да цЪлква И се редомъ у трапеза". Ч. 331. 2) суяругъ(<жм. стокадъ): Госооднвъ ти седеше—на чарппи, Ти цецвеше сарай чевлв, Да ти купить за Велигденъ. М. 582. Г о с п о д я ш о в е ц ъ с. м. господину госнодчнкъ: Но защом лtкарете ве ухЪлтъ и не стараятъ са да изучать естественнита ц*Ьлителви продеси-~то у по-голймата часть отъ тие госгодиаонда.—са появлява уб^ждевве,. че нриннсаввото отъ тЬяъ иа болвиягь ateapСТВФ е било причина на неговото оздравоние. 3. 817, Господиаовцн