* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 368 — гадинни; напр. глатне ля некой кантарида, ib. 1875 р . 92. Жаба-та галта храна-та си жива докле хвврчи нуха-та. ib. 1876 р . 57. Надуло ну са гарлр-то, тай що-то неможаль пито да дика, нито да гадтп, нито да хортува. ib. р . 183. Тогази гьлта хны горчив^та водя. Т. 98л Азъ нълчахъ, гълтахъ нойте макы (fai devord ща peine), душахъ моизф въвдышатя. Т. 118. Голема зьмя глътна одного отъ другарягЬ мя изведнаждь. X. II, 44. Bie по ващигЬ Mi ста ?ъдтате чисть въздухъ, nieTe сладка вода. Зк. 62. Гльтни му единъ пелинъ, че то което е развалило, то ще й поправп. Зк. 81. , Г л ъ т к а с. ж. гдотокъ: ЧловЪкъ всякога требува да nie на иного глъткы, измежду кои-то да си попочива. Л. Д 1874 р . 74. Г л ъ ч к а с. ж. Тлъчъ с. м. iy щунъ: По между щъчкк-т* н дрънканв-то на сабн-гЬ (Посереди говора,, гауму и побрякивангя оруоыемъ). Р. 45. Очи-Tt му ся ивясниха, кога чу той глъчка-та че наблизи (—когда послышались клики народа), ib. 76. Тутакъ-си ведь стЬны-тЪ чуха ся глъчкы, выкове и дрънкаха саби (Вдругъ за стьнами послышался крикъ, гай и стукь оруэкяя). ib. 145. Глъчка-та на­ близи (Голоса всё ближе и ближе) ih 170. Идемъ кой въ кафене-то, кой въ кръчна-та и тамъ въ оныя тьмны дупкы, въ оныя глъчкы и крамолы изгубвамы това най-драгоценно время. Л. Д. 1870 р . 113. Въ каща-та ну не ся слушять гл&чь и прЪпирнн. ib. 1871 р . 232. Ненадейно са чу отъ народа глачка, такно кога-то попъ-ть щеше да благослови мартво-то гвло. ib. 1875 р . 141. Т4зв стихове той&нреведе една вёчеръ на вапора всредъ глачка-та на офнцери-гЬ. ib. 1876 р. 125. Не правите глъчка! П. 27. Дигну се викъ и глъчъ насаде (Крг+къ и гиумг сделались общими). Тб. 27. Вся увражная турсва хела събравше ся съ тяшка потир», и съ голема ГЛЪЧКА и выкове. убиколнли са 12 безуражны горскы усвоцы на една равна могила покрита съ рядъкъ дребакъ. Гп. 185. Гльчки и раапры ся разнос±ха. ib. 95. Най-малкото сумн^ше за живота на единъ царь дава причина на всякакви глачвы и снущетя между народа. X I, 66. 2) (симонимомь къ слову мятежь встрп>чаемъ X. I, 77) огорчеше, тревога: Той ннкакъ са не обезпокояваше отъ мойте глъчкы (II пе s&embarassait point de tous mes chagrins). T. 222. Г д ъ ч д и в ъ пр. шумный: Веселбата бе и пиана и глъчлива.. Тб. 23. Г л ъ ч к гл. дл. 1) шумлю: Тогава девер1е-то забикодятъ да инъ ся отвори и галчятъ отъ ванъ на врата-та. 7. 95. Глъчять като чифуте въ авра-та. ib. 142. Деца не припущять въ стань, де си хра-