* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 365 — Чайятъ не могатъ да закивать даже н листата на дивата глогина. 3. 205.
Crataegus oxyacaniha:
Глогина с. ж. названы рестенгя
ГДогъ е. м. боярышвивъ: Кой нодъ грутче, Кой надъ грутче,
Кой подъ тнрнче, Кой подъ глокче, кой надъ глокче. М. 24. Пк. 64. Днвъ глокъ питонно грозди не дава 7, 162. Отъ трьнъ, па на глогъ (изъ огня да въ поломя). Ч. 206. А лимоньтъ, днвото грозде, глогъТЪ, кишлекътъ и др. давать различии кислоты. 3. 8. Ни$ прескокнахме „отъ т&рнъ та на глокъ." ib. 190. ЩйдЪ са не внжда да стьрчи па харь едно що-годв дрьвце, та какво та дрьвце патвло, проклятий отъ Бога трънь. бодливШ глокъ, нито тЬ са внждатъ тука. Зк. 129„ ГлоГ О В И родъ грибовъ. Пк. 40. См. подъ сл. гвба.
Глоасд* «л. дл. Гловгамъ и. учащ>
1) гложу: Я тн иосакахъ
понуда, Понуда чисто кравайче, А ти ни даде корпите, Што си яртите глодале. Пс. 9—19 р. 92. Куче дръжи кокалъ, нито го гложде, нито го н?. друго-то дава. 7. 179. Жеба-та може да гложде, но сано налко кксовце месо може да г&лта, защо-то г&рло-то й е много тЬсно. Л. Д. 1876 р. 57, Бросай селенинъ като си погложди и позасоли отъ тая пастарма, нему му са отваря ищахъ. Зк. 80. Искать ли ти—бтъ гладЬ да си глождешъ костит*! Рш. 81. 2) грызу; Безъ-зкба баба ор-Ьхъ опекла, Поглозгала го съсъ уста, Не ми познала сладость-т*. Сб. 110. О беспокойномъ чувствгы Той мкч&Ьше се да ги заглуши да му не гложд*тъ, като червекъ, в4чно сё едни мислп за злато. Тб. 91.
Глота с. ж. Глотница с. ж. толпа, стая (Ср. серб, глота f.
1)
pauperes. 2) familia. 3) herbae inutilis genus): Общо сн*щен1е ся раздаде Яростно зв^рь Султанъ плахо выка! Нико& отъ глот* не му с* убаде Суетно помощь противъ огн& иска. Гп. 29. Глъчка и безчинны выкове, Що издавать (дръвигиите), прилич&тъ къту кога св събере ИБГДБ вьлча глотница н Bie. ib. 190. Тьмна пренрачпа нощь владе е т е ; W ста» широк* около гроба Властны ся св^тъ от* прозоръ св-Ьткаше С глькове вльча В1кше глота, ib. 47. Глоты и збирщины от връвницы Явно отъ града в градъ с*& ходили, ib. 107, Кървавъ ни потъ глотницы храни, ВсЬкы отъ насъ граби своеволно, Наша» правд* никой не брани, Вреня настан&ло много злобна! ib. 150.
1 1 1 1
Г л у б к тоже что глоб»—нучу: Наченахъ да хода „по гречесшй обычай" да глубемь челов&Ьци-т&Ь зарадъ сродство и зарадъ други вещи. Л. Д. 1873 р. 106. Глошнна с. ж. назвате дурной травы. Пк. 54. (Ср. ел. глу* шина).
