* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
^тшвхе. РА-,Щ* 2} эр$4нщк;Р. ся исчюдва довтанв»««& заради тая гледш. PA. Hjfo Гледкачта на едя о задов*) спояучнаще негоео деяара му ж . малко благодарность, ib. 26. & Е в З Д ь с. л . I ) spinie: НощЪ, кой-то има остьръ глядъ^&зммие да съзре и тьмный д4лъ отъ месяца. Ж. Д. 187% р . 105. Дага, която ся иввнва по небето и е толкова яубава и толкова драм за глядъ. Л. Д* 1871 р. 100. 2) видъ. Въ этомъ оттпнкл образуется нор. й а г л е д ъ еъ знач. на видъ, но видимому.* ttw* на РЛ4ДЪ тыква на плеть. Ч. 186. Гледашь го на гледъ, като тыква на плеть, ib. 142. На глядъ приличяше като да спи, а не като да е укрЪлъ.-?. Д . 1874 р . 117. Баба м&всячинка — наглядъ е най-гол4ма тодкана небето. Ж. Д. 1872 р . 104. Наспротивь както ни сд показвать на гдядъ, облацы-rfe делать па четыре строя: пересты, простн&ти, шупдести и валмести. Ж. Д. 1870 р . 79. Трыбны-ты бывать мйого разнообразны на глядъ. ib. 1871 р . 139. 3) обозрите, горизонта: Дррбна-на песокъ брой нематъ, Глобоко море глетъ нематъ, Широко пбле *отъ нематъ.
ч
:
М.
347.
ГЛгЬзенъ с.
РА. 73.
м. лодыжка (срб. глёжан> m.Knochel, talus): Р. не
иожеше да заппе ходила-та си; за тва ся принуди да гы npo6ie и да ты запетляв а около ГЛЪЗНЫ-ГБ СИ И ОКОЛО краката си съ тьнка врьвь.
Гдез» гл. дл. ласкаю, н^жу, балую (син. галиь): Той былъ без мерно глезенъ отъ люлката (tl avail Ш flatU par за mere des le berceau). T. 261. Лулчу са надуваше и гл^зеше са. Зк. 10.
Г л е г о передать малоросЫйское прозвище Долото: Ами ти отд*
се нам4рн, Гдето? (Ты какъ сюда замел*, Долото?) Тб. 22. Ор. серб. глщёто долото, по южному говору вм. дли^то.
Тхечъ
с. ж. тлеть (свиниовая окись), эмаль, лавъ. Г л е ч о о а м ъ
гл. дл. эмалирую: Най-дОбр-Ь е да ся употрЪбяватъ ва правене наело железин каци, покритн съ стькловидна глечь, такожде и ст&клени, хаменни или фарфорови и глиняни глечосани. Ж. Д. 1875 р . 97, Има сано два ссяда, единъ стккленъ и единъ глиненъ неглиджосанъ. ib. 1876 р . 79. Защо каленигв европски сс&дове с* повече сгЬгнатн и не таять? отъ д4 тва? съезина ся истинка отъ глечьта... ха? ха? отъ глечьта. РА. 68. ДЬдвата ся не пукна; нъ при тва ся не глечоса, Я. 70. Г д и б ъ с. м. (серб, глйб т. der Koth, соепит) ровъ: Отср4щната страна на тоДзь шумакъ 64 обиколена отъ единъ малакъ глибъ, и изъ отдырЪ му 64 като САЩЪ зидъ твьрд4 сръвно, я два лакта высокъ. РА. 61—62.
г