* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 360 — Та са доси сбивать Чакъ до сане небе Л. Д. 1876 р . 148. Вмкн* Неделя що ноже, А долк-то сн ньлнали И гора-та к писнвла Отъ неделини-те гласове. Д. 21, 44—47. Тенки гласе, на кавалв. М. 208. Па зачула Яна найкини гласевн: „Що сеть онк, бра­ те, майкини гл асе в и? ib* 229. F. едванъ изговарв& едацъ слабь гласедъ. РА. 162. Гласъ-тъ врьви пб-бавно, на еднл секунд* едва 337 нетра или 448 аршина. Л. Д. 1869 р . 81. Гласътъ расвлатва въздуха ib. 84. За гласа, СВ*ТЛИНА, ТОПЛИВА, нагнетизнъ и елевтричество. ib. 1870 р . 144. С ъ с г л а с ъ С * г л а с ъ Н а г л а с ъ нар. громко: Болна със глас извпка. Д. 17, 13. Павунка със глас викндла ВикнАЛа та заплакала, ib. 65, 34—35. Со Т А р ч а н к надворъ изсвочГе, И со глас* жадно ми эикале. М. 68. А Драгана ну со гласъ продума. ib. 87. Да ме ТАЖНШЪ ТАГИ со гласо&и. ib. 182- Фатя баба да го бАркатъ Да го бврка, да си плаче, Да сп вика со гласо­ ве: „Камо ми го пеливан-отъ . ib. 276. Мома-тд не ся см*е предъ момци-тЬ, нито на гласъ. не ся разговара высоко, а по тихонко съ дружкА-ТА си. 9. ?4. Оле-ле! съ гласъ завыка народ-атъ. Р. 47. 06рень чит*ше св. Писанк съ гласъ (вслухъ). ib. 106. Посл-Ъдните нЬ­ колко думи биле произнесени съ гласъ и съ енергия. 3. 303. Зеки и прочети Tifl писма; чети ги на гласъ. Зк. 203. 3) в*сть: Пиле му сё отго&ори: „Ай ти тебе Мадри-ага! Не сумъ дошло за стрелянк, Тукъ сумъ дошло глас-донесло. М. 592. Утр* е св. Неделя, Hie сме дали гласъ по околни-rb села, че утре имаме голяма служба. Зк. 34. а в Гласш гл. дл. подаю голосъ, издаю звукъ: Кон-о с и носа на вода, А кон-о вода н е n i e , Отъ твой-те тонки гласови, Що гласишь рано въ неделя. Ж 316. ГЛ&Ьдамъ гл. дл. 1) смотрю, взираю, в и ж у (нергьдко въ сопро­ вождены внутреннимъ объектомъ, выраженнымъ по турецки: Сбир ГЛ&Ьдамъ, т. е., смотрю зрелище, созерцаю, занимаюсь созерцашемъ): Заран& ще те обесиьт На цареви-ти дворови, Царица сенр да гл*да И царёви-ти д*чица. Д. 29, 15—18. Калинко, кл*та робинке, Щоседвш и още та гледага? ib. 41. 15—16. Татко ти к е до&итъ, жертва да чи­ нить, А тн, сину. с е и р ъ да гледашъ. М. 29. Тога велитъ коня блрза коня: Престегни ми мои цдрни очи Защо не гля КАде ке си ода, Ако сакашъ не&еста да фтасаме. ib. 65. Жина-тл му сявга глндал* кутчйКА-ТА и не знаяла, кАКва е т я кутгёка. Ч. 251. „И ази ниша остана Съ мой-та хубость и младость, Съ мой-ту мддру ходени, Съ мой-ту ннску гледани?" ib. 262. Орелъ-а тога, к а т о глюда, чи го до­ жить и че съ мадрямъ не щ е може да д о б ы е нищо, ше хвати по негова-та си, т. е. д а гы к р а д е силомъ. ib. 105. А тлейте, тлейте, к а г