* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 357 — Севдинъ тейко овчаръ главилъ,— левенъ Пейка. ib. 204. Одъ калъ сунь сиракъ останалъ Весь татка, та- и бесъшйка, И я Си станафъ, c i главнфъ У една млада вдо&ица. ib. 394. Исварай ми огламници, Да го главамъ овчарче-то. ib, 610. Отъ малъ Стоинъ сиромашецъ Се главиелъ дека овчаръ, дева козаръ. В. 332. Циганинъ са главилъ да бдде овчярь, и кога-то го вывале да работи, той каавалъ: „Зина е" (студено е). А кога-то го выкале да ЯДАТЬ, той вазвалъ, че трЪбва да слушать единъ другыго, като сговорна дружина. Ч. 225. Герасинъ са е главилъ за учитель въ Габрово. 3. 1. Това племе са главява да ра­ боти но чайните градини въ Асамъ н въ Бошаръ. ib. 55. Дема. азъ САМЪ са главила у васъ за работница? ib. 98. Казваха, че той са е главилъ да работи на чифликътъ у единъ, турчинъ. ib. 131. Ако г^авяватъ ратай, то трЪба да му глодать въ какво е обутъ и какъ ддржи остенътъ. ib. 227. Той нанялъ богата квартира, главилъ три слу­ жители и нам не л алъ да са ожени, ib. 336. Шша кого да глав» (капять некого). Р, 14. Та и той иде да ся глави у бйды-атъ царь. ib. 42. Знак съ к а к в А платд тя главихд. ib. 135. Да глави още маджарСКА КОННИЦА, ib. 136. Тамъ си глави той другари. ib. 147. Главихд н насъ да к отървемъ отъ тебе (Наняли насъ за дорогую ильну вы­ ручить ее), ib. 183. См. сл. гюндюлюкчи. 2) уговариваюсь о свадбй, д&Ьлаю сговоръ: Да си fea чякашъ, Марудо, До дванадесете години; Ако ти Стоянъ не дойде, Тогавъ са глави и жени. Ч. 322. Стоян майци си думаше: „Главк МА. мале, жени МА, Доде съм младо зелено, Доде МА галдт момите, Галдт мд, мале, драгуват*. Пс. 11—12 р . 167. Ср. сл. оглавк. Г л а д е н ъ пр. 1) алчный: „Тудорве, МИЛА сестрице, Здщо си брату душманинъ? Кога си гладнд за пдры, Здщо ми ни си кдзалд, Сдсъ пдры да ТА убсипд?" Ч. 302. Той за пари не е гладенъ (Nach дет Geld schien er nicht mehr zu fragen). Put. 48. 2) голодный: „Оти цнили добра коня? Дали ти к трява гладенъ? Или ти к вода жаденъ?" М. 135. Арами-те, кеседжи-те Голи, боси како оси, Гладни, жеднн како псета. ib. 227 Съ гладнд мЪшнинд дрьва не еЬкдть. Сир. Гла­ денъ не може да работи. Ч. 226. Обаче нЬмаше що да сторк, гладно не ся еЬди. X. I . 139. Азъ сдмъ загубенъ човЪкъ. погинала душа! Дьцата ми гладни мрдтъ. Ст. 17, Г л а д и я с. ж. голодъ: Ми c i стори голема глад1а. М. 37. Кога 6ime бре скдша-та—, глад!а-та, Кило жито ока стребро, Ока брашно целъ карагрошъ. ib. 257. Г л а д и л о с. с. 1) глажсше: Такыва жввотны сд направили мйла,