* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 338 — хвана да гази босъ изъ луко, кога има кращанв, свадби или задушница; той аа тамъ готовъ. Зк. 22. 4) топчу, попираю: „Леле, леле Ла заря, о Лазаре! Кога дойде понина, Очи-те ти не видофъ?"— „По*ъ нодзе ме газеше, Со уста не пееше". М. 596. (Магда) натура нанизь телотенъ Та па се хвапа у хоро Добра-та сп Стояна И побратима Ювана. Единъ ю чехли газеше, Другый ю прьсти трошеше. Ч. 339. Кражбите, газенията па законътъ, злокачественните банкрутства. 3. 250. Шяница съ ноз^-гЬ си гази признательность-тя Л. Д. 1669 р . 114. Отъ незнаяше тъй всяваквы бол-всти ны газять и безъ вреня въ гробъ врьлять. ib. 1871 р . 158. Г а й д а * (ghaida, subs. 1. fltite de berger) дудка съ дутымъ м4хомъ, обыкновенно называемая волынкой; согласно ея устройству, на звате ея сопровождается эпитетомъ мЪшничка: На вечера п обрати мн-те канеетъ роднина-та.и пр1ятели-те со гайда и со гутура вино обколисана со женски стребренъ герданъ и обкитена со босильокъ. М. р . 515 Я да нн кумче посвирвш С твоя-та гайда м1шшичка. Д. 4, 67—68. Я земи, Колё, гайда-та Та надуй, Коле, гайда-та. ib. 28; 9. 14. Была на хоро-то, а гайдя-тя не видела. Ч. 130. Царвуле н*Ьма, гайдя иска. ib. 238. Народная гайда и разни свнркы ны съдрухвахя. In. 250. HoBiniKbiaTb стомахъ има видъ на гайда. Л. Д. 1870 р. 85. „Гайда!" Това е едничвото оруд1е що употрЬбава нашъ брать селенинъ при развеселявашето си. Свирвата и кавалътъ са второстепенни. Зк. 42. Ср. подъ сл. хоро.
г
Г а й д а р и н ъ Г а й д а р д э в и с. м. гудецъ, нузыкантъ играюшдй на гайд*: Гайдары свирктъ, момци припъватъ (Гудцы гудятъ плясо вую, а плясуны притъваютъ). Р. 78. Нопсвы сынъ, пли гайдардапа, или хайдутинъ. Ч. 211. Стайку гайдаржйтъ, заедно съ свирнитЬ ся сгласи и запя стара нЬсень юнашва. Зк. 42. Разум*Ьва ся чи свирци имъ свиркть непрестанно, и гайдари си спуввять гайды отъ надуванье. Пк. 111. Г а й л е * (ghailet, ghaffi, vulg. gaile, s. ar. Malheur, embarras, souci, soin) с. с. забота (син. брига, грижя): „То а гайле ти да га не беришъ, Туку назодъ книга да му вратишъ". М. 48. „Немай гайле, Гино Арнауче, Ясъ го имамъ него заключено!" ib. 102. Марко седятъ на ладна не&ана, Ядитъ, шетъ, баре гайле ненатъ. ib. 125- „Та не бери гайле за то&а, Ясъ ке зготвамъ господска вечера, Ке ш земамъ божя Bepecia". ib. 127. „Ичъ ва това да не беришъ гайле". ib. 145. „Егиди татко сиромафъ! Аль то&а гайле те нашло! ib, 201. „Гайле немай, мило нонче, Не те пуща безъ нечета", ib. 244. „Юначе, море
1