* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— S31 —
4) узелъ иеъ стеблей жвта, коими связываются снопы: По orb къту прострнть стьркове на земк, натруп&ть надъ гЬхъ нажьн&тыя р*койкы, и тогава съединяв&ть корены на направенное отъ стьркове въже, и бвмыце съ доеное вольно, и прнтягашще съ дв4 рлщ-к евьрзвнть поср&Ьдствъмъ р&чнцы снопъ, къту подп*хн*тъ крайще на вътрв. Пк. 55. Тойзи горный снопъ подшкхвдть подъ въжья на горны снопове и отъ дв4 страны, да го не притуря вЪтъръ, Той снопъ брани ц?лъ крьхчецъ да ся не нокри отъ дъжда. ib. 56. Ср. подъ сл. клъчище, стара мачка. В д в е л е н ъ пр. 1) узловатый: Сичките други хранителни ра стения иматъ в&зл&Ьнъ, прозябающи подъ зенята корЪнъ, пускающп отъ се64 си класове, конто жвв&Ьятъ сано нЬколко м4ряца. 3. 268. 2) сочленовный: Остаръ вазеленъ (articuU) ревнатизнъ. ib. 80. узелъ, пакетъ, денежная посылка. В&вядче ум. узелокъ: Д. влази съ фенеръ п възелъ дрехи (Reisebundel). Рш. 102. Отвърза отъ notca ну ц4лъ в&велъ съ жълтнци. Тб. 66. И тукъ е гордевия вкзелъ. Л. Д. 1876 р . 92. Вьзелъ вьзла дьржи. 9. 140. Не му едва за хлябъ 64 устало нЬвой друга парица, коя вьржеше въ девять вкзела и на всякъ часъ попипваше. Зк. 128. Уздравены писна, както и вязеле (групове), ск*поц4нны нЬчта. ностры и другы такывы. ib. 1869 р . 46. Вязеле ся предавать и приематъ у вспчки-гЬ пощански стапища (скели), д4-то са отбива поща-та по сухо. ib. 1875 p. XXVIIL Да са истриваме подирь к&пане-то съ фланеле, с&щн н съ англгёски я к&лчищни к&рпи, ист&кани съ в&зелчета. Л. Д. 1876 р . 112. Объ облакв, тучкЬ: Завръза ся на евлон-атъ небесны малко в*зялче. Р. 68. 2) задача: Нъ въ него любопытството ся раэбуждаше повече и повече щото р4ши, какъто и да е, да развьржи тоя възелъ. X. J, 120.
В А З О Л Ъ С. М. 1)
В & с е н и ц а с. ж. гусеница: Желви гЬ по нивя-та испояждатъ д*в-да-си е бр&нбари, мелчевн, в&сеннци. Л. Д. 1876 р . 58. См. сл. г&сеница. В к с к гл. дл. морщу. В&ск с а морщусь: Данило захваналъ изиово да ввен вЬждит* си и да глЬда на нладата си жена упорнто и грозно. 3. 87. Такива н4ща са не харесваха на нашнте ергенчета, и тие вдевха в4ждигЬ си и хаиЬха устните си. ib. 82, 93. „Знаешъ ли ти какъ ся печЬлатъ парите?" питалъ Нено и в&силъ си. ib. 210. И не знае клето На кого да робщи,—Кому да са в*си, Кому да са слрди. Л. Д. 1876 р . 156 .BfiCJtio с. м. бука. Ц.
