* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 321 — нырецъ (у самого ныригца). Р. 80. Аэъ щ* в балкаиа да ид*, В бал­ каиа въс хайдути-ти. D. 18, 28—29. Да стой (мома-та) будва възъ себе (внимательна къ себе). Л./ Д. 1871 р. 196. Отъ мл4ко-то унЪють да ванравять сырете, вое-то продавать възъ 50 гр. ок*-т*. Л. Д. 1869 p. It5. Той му дава, да р*чемъ 50 лиры, съ услоте да му гы вьрне сл?дъ годив* вр*Ьмя таие за таве възъ 163 гр. и още и по 18, 20 или и 25 на сто-гЬхъ лихв*, ib. 179.5) о: Съв^ты възъ въспиташе-тОг Л. Д. 1872 р . 146. Ср. навъзъ. В ъ в ъ с о жф. вкратц4: Ето ти въ 1875 р. 75. КАСО достойниятъ М*ЖЪ. Л. Д. В ъ л а произнесено вм. була? тоже что було: Вирваха и бяло лице съ бяла в*ла, Черни очи съ черна в*ла, Туриха к во ноч1я. М. 107. Вън&Ь въ сочетанш съ предлогами по и на у Раковскаго значитъ немного наружу: Дрьпнихъ ся по на вн4 затолевъ, Да ни незнайни иевидштъ; Да гы съгл4дамъ нейзв^стенъ, С&черн* изман* да не д^б1*тъ. Гп. 33. В ъ н в а нар. 1) въ% вонъ; наружи, наружу (ср. чеш. venku): Отвак к Христа родила, Токб к три дни сторила, Та ю вънка ивлйзла. Д. 6, 8—10. Подай си глава на вънва (изъ злалпа-та кочия) Глава та да ти отрЪж*. ib. 17. 114—115. Та па си в*нка излеве. Очите да си OMie. И. 133. Кога испадпа отъ Скопк вонка, Тогай ми веле неговъ шаренъ конь Со вискомъ па стопанъ прикажува. М. 143. Въ к*щи вонка Яна пзметъ та си чине, БЪли п*рстн к*рше, дробни с*лдзи роне. ib, 169. Седнала w Мара вон­ ка затъ к*ща-та. ib. 379. Вонка мома да н& излезе Ни мома, тк ни невеста, Ни цирноока вдо&ица. Ни иа млада мижовница. ib. 412. Въ сочетанш съ предлогами на и по, наречье вънва не меняетъ своего значены: Стоянъ си нищо не рЪче, Най на в*нка изл?зв. 3. 356. Чи у Петвани отиде, Чи на вратниву повика: Сестро Петкано, Петвано! Я изл?зъ, сестро по в*нка". М. 100. Въ келия света Марна Христа е Бога родила И го е три дни варднла, На винва не иэлазЪла. Л. Д. 1876 р. 154. Въ сочетанш съ предлогомъ изъ означаетъ снаружи, из1 Birfe: Загради въ село черкова, Та си к внитре позлати: Изъ в*нва си к посребри. М. 117. 2) разстояшемъ дал*ве отъ: Ми го стягна дур на дворъ отъ Скоп к, Вонка до седумъ саате места. М. 143- В ъ н в а ш е н ъ пр. произв. отъ вънка 1) наружный, внЬттй: Народи ся отличявали по вънвашныя изгл-Ьдъ на лице-то, по языка. /. 10. Жпвакъ-тъ, наспротивъ стьпепя на вънкашн*-т*> топлин*, ще ся запирай на по-низско, и на по-высоко. Л. Д. 1869 р . 76. ВънкашныЙ Учен. Зап., Болг. сл. 21