* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— зн — Не вовнрайте пирстьтъ въ реброто ми. ib. 190. Поел* тие думи Неновида сЬднала на прагътъ, вовр&&ла п*рсте-те си между косата и изрывала така диво—ib. 210. „Не вовирай носътъ си д4то та не ннтатъ." ib. 212. Овки трЬба да знае своето гнездо и да не вовира носътъ си въ СБКО кюше. ib. 243. Старците мжже обичатъ да са вовиратъ между калугерките. ib. 306. Лошь обичяй е, гд4-то, чтонь ревне дЬте, да му ся въвира сиса-та въ уста. Ж. Д. 1869 р . 93. Не чннять (за дтпе*то) ситны-ты нйшта, за что-то дЬте-то лесно може да гы въврЬ въ уста-та, ухо-то, носа и т. п. ib. 101. Фенерсвы-ты иосланници—си въвр^хи носа и въ осталы-ты блъгарскы училища. ib. р . 160. Да сп (дгьиа-та) не похабявать обоняте-то съ ягкы ниризмы и да си не въвирать едно друго въ носа. ib. 1872 р . 145. В ъ д к гл. дл. держу, содержу, вавожусь: Самоеди-ти въдять елена по ц&Ьлы стада, кои-то имъ си едннчко-то богатство. Ж. Д. 1871р. 113. Никой ништо не вид-Ьше (никто ничп>мъ ни заводился) и не държ-Ьше у себе си. Тб. 25. 2) развожу: ДЬто хора-та само пасить и въдять добытъвъ. Ж. Д. 1871 р . 96. Бой-то работилъ, въдилъ и опитонявалъ растешя. ib. 1873 р . 177. У Италш и днесь еще брьбой ся въдн малко. ib. 1874 р . 207. Въдш с а вожусь, развожусь племененъ: Плитка-та орна земя иЬма тли. добрини; за това на нень ноже да ся въди сано такъво растете, кое-то не кара корень на глибоко. Ж. Д. 1872 р . 295. У сиронахъ-тъ дЬтца ся раждать, а у богатый-тъ телди. Казвать: 1) Кога-то нЬвой богатъ чов-Ькъ нЬма д-Ьтца. 2) Кога-то у сиромахъ-тъ умира, или ся не види добытъкъ-тъ. Ч. 231. Каква щешь да биде честьта ми прЪзъ ТАЗИ нощъ, акобы да има на това мЬсто да ся въдятъ дивы звЬрове. Рс. 14. КоньегЬ що ся въдиха отъ гЬзи кобилы Ьздеше ги само царятъ X. II, 14. В ъ з б о г ъ нар. на воздухъ: Електричество-то изхвирли визбогъ горделиви-гЬ военни кораби, мостове, и Ц&Ьли твирдини. Ж. Д. 1876 р. 91. В ъ з б р а н ш гл. св. запрещу: Възбранявамъ (veto) 1. 99. Напразно поичавашъ дриги-тЬ, ако не отбЬгвашъ отъ онова за кое-то ги възбранявапгь. Сб. 66. В ъ з б у н т у в а м ъ с а гл. св. взволнуюсь: Графе, чула сьнь ва да говорите жестоко, Вы сте възбунтуваны (Ihr gesicht gluhet). Э. Г. 44. В ъ з в а р ш гл. св. вскипячу, отварю, подвергну брожешю. В ъ з в а р я в а м ъ В ъ з в а р я м Ъ (ср. възврк) гл. дл.: За добро npaHie ся прави зола, сир. възварява ся у единъ котелъ пепель. Ж. Д. 1872