* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 303 — Вотдъпк гл. ер. вперю: Очи си б*вше в дете встьлпила, Сьдзная влага в4чь ие течёте, Отъ влачь ся беше та нсупшла, Принесена несвЪстно мълчеше! Гп. 139. Всучи гл. св. Всукамъ гл. дл. всасываю: Съ млеко-то и (на майх* ми) накдно всуканъ и нейны-атъ ядъ връзъ Симеона. Р . 107. Всуе нар. тщетно: Войвода близо приближи амо, Исваше да првнесе yrbx*, Жена примряла лЪжеше тамо! Всуе ся трудЪше без& ycntx*. Гп. 136. В с ъ н у в а м ъ гл. дл. вижу во сне: Денк гледанъ малка мома, Девв гледанъ, въ нове всонваиъ. М. 608. В о я к н и огънь добываю, мечу огонь, пламя". Огнени Бога огань да сн всякие, Л Громна Бота гроиъ да си пусне, Да погуретъ люта ш . Вв. 22. Огнену Богу нолба су поиолиха, Да сн всякие пламе нею огань. ib. 24. Още курбанъ нефтасали, Небе эаечилу, затрещелу, На небе се огань всекна. (Aux deux apparttt le feu), ib. 34. В т о о у в а м ъ гл. дл. (произв. отъ греч. cpOdvu)) созреваю: Паднало з&рно иепелино, Ннкнало просо до колено, Втасало дери прпкапало, Га нежа кой да го жнКе. В. 267. Втегни гл. св. всуну: Змей си имамъ фъ пазуха-та. Фтегни рика извад гу. Д. S. 3, 13—14 В т е к в » гл. св. В т и ч а н ъ и. дл. впадаю: 11респонско-то езеро подъ плйнина Галичнца втеввитъ въ Охридско-то. М. р . 527. „Бара ш „дркща" ё едно издьлб&ано место горе широко, а доло тЬсно и обградено съ дъсиы, де ся втича отъ высоко чрезь улия вода. Пк. 87 *) В т е с а м ъ В т е с у в а м ъ гл, дл. употребителенъ въ см. обидЬть (скривити), по опредгьленж Верковича (произв. отъ гл. фОгш съ перех. знач.), въ слгъд. мпстахъ былинъ народныхъ: Стоинъ го «дъ паднало, Та искара остро нокче, Та сп оубоди Бодна „Стодне, люби Стожне! Што ти самъ толко втесала?" В. 131. Юда и вели, вели и говори: Стояне, море Стодне! Азъ не те тебе втеетиъ, Лю втесвва стара майка!* ib. 236. „Белке ми майка дочке Че е Стоднъ осле цель, Белке ми майка да прости, Че ми майка негашта, Че п самъ вного втесала*. ib. 237. „Прости мн мале, прости *н, Че дзе самъ тебе втесало, Тешка ми си клетва прокълнала"- ib. Дгаавъ што й Дннавъ одревй: Што ти самъ толко втесалъ, Та ты ме лютомъ вълнешъ? Той милинъ брата самъ си втеса, Та си отдави сватови, Млада невеста по него. ib. 553. 554. В т и к а м ъ гл. дл. втыкаю: Ако да би ма хвалила, то хората не бн вт икала пирстете си въ очите ни. 3. 116.
1 в 1
