* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 295 — стадо, Стадо виртатъ, стадо блее, Нивакъ века да кнниса. М. 204. (Къоселготг) Що ни в&ртеше стадо-то За двана есетъ овчаре, ib. 205. Въ наша-та горна нахала Скоро ш чуна ввртела, Сите си моми иямрели. ib. 442. 4) задерживаю: Немой многу не виртп нё, Mie многу не саване Петь хилдди и петь аспри. М. 578. 5) возвращаю, отсы лаю: Бой ке пдтъ ве понинитъ, Вратете го, да го вратиме, Ужина да му да&вне. М. 655. Тая пакъ си не дотирпи: „Вратете c i грешнп души!" ib. 44. Всякой го трьсилъ за да ся допытва до него и да му иска помощь, а той никого не врыцалъ съ праздны риц*. Л, Д. 1873 р . 209. Нъ мол* вы да ви ся не види криво, ако ви врыцамъ нарыты, ib. 243. Бахчпс. фонтанъ е плодъ отъ угодны въспоиинашя, что сн былъ донесълъ (Пушкинъ) съ себе на врьщаше отъ Киримъ. Л. Д. 1875 р . 56. Тя зараза и врьнх пованы-ты на най-отдичны концы та уб^гн* съ Мазеп&,кой-то си отбра за мижь. ib. р . 58* В р ъ т к с а 1) кружусь, верчусь, мучу: Глава-та ми ся връти (.Го лова кружится). Р. 55. Гълибы-Ti врътях* ся на& въздух-атъ (кружились по воздуху), ib. 180. Па има еще и такывы, кои-то ся врьтять наеЬмъ на татъкъ. Л. Д. 1869 р . 167—168. Такъвъ стлъбъ вихрушка ся врьти или все на едно мйсто на около или врьтешконъ врьви та ся простира надалечь. ib. 1871 р . 96. Врьти му ся да блюва. tb. 140. Свинарче бегало п ся вьртЪло изъ двора— Гп. 283. 2) Връти му се въ главата му онъ иомтисьлся. Умътъ му се въртн (Der Kerl ist unsinnig). Рги. 18. Азъ тр^ба да ва оставя съ тьзи Госпожа, на която се вьрти въ главата. Э. Г. 76. 3) возвраща юсь: Стыдно ж& отъ Рус1ш поб*дени Села горили, грады робили, ЗвЪри с*& врыцали разярени, ГН*БВЪ си с*& от Българы вадили! Гп. 108.—И си врьщать у коми-ти. Ч. 35. 4) *вду: Ето натамъ колата се врыцатъ въ градътъ (Bort fiihrt der Wagen langsam nach der Siadt zuruck). Э. Г. 48. 5) вращаюсь, действую: Тая хайдутска дружина ся врьтЬла покрай р*вв* Волги. Л. Д. 1875 р . 56. Ср. подъ сл. талимъ, пъпрнще, около,
1
В р ъ х а р е с. мн овершье, хворость: До тога щемъ да остаямы тЬлесно като врьхаре и бабереци, а душевно прости и неврядни, — „ни за въ тыквы". Л. Д. 1869 р . 109. Тропища-та покрыхъ съ вьрхаpie (ср. подъ сл. клопка) PC. 86. Рйшихъ ся да имъ струпамъ колкото по-скоро едни колибки покрыта съ вьрхари. ib. 132. В р ъ х е л ъ с. м. побрякушка, украшеше: Грывны, врахелы, обици, пихты, пьрстены. Ч. 71. Въ сыта-та има чисто брашно, opixbi, ирахели и годежный-тъ пьрстень. ib. 78. На втори-ти сишк тургатъ: MOMin съ ченгелы, врахелы, ib. 81. Прости и набожни Българи убиг
