* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 290 — десятин* прьсти въ прйчняка дебелнян, та въ свободно spina on науки да иогить да ся катерять ученнци-ти но нек. Л. Д. 1869 р . 206. „Острьгвы" с* два высоку забиты сухы (стьлпове), ва вьрха внлясты, и долу при ворену имъ то же вилясты или съ ваправени кукы. На горны и на долны вилы стоньть две вьрлины, на коихъ ё нар^дена н разтягндта основа между кок тькить вътъкъ. Пк. 86 *). Що на влрлинкн, то и на гирбинки. Ч. 244. Надъ шишетата на една вьрлнна са напизанп гевреци. Зк 80< В р ъ л ъ пр. 1) склонный къ насилш, злой, свирепый, грозный, (син. лютъ): Баща имать врила душманина. М. 53. На майка сн й говоре: „Ти си вирла магесница, Ти вирзп му питищата, Баздрнгянче тук& д остане. ib. 385. Отидоха во вирла грамада, Донесоха замя осойница. ib. 659. Чеверъ лаго вирлаго, крена нога на рано, погледай по нурецъ. ib. 664. Да-л и ти й сину, зла дружина, Ил ти си върли овчярн. Д. 7. 9—10. Люта ме треска затресе, Върла ме глава заболЪ. ib. 21,26— 27. Азъ доведох върла мечка. ib. 85, 26. Трите му снахи заклаха, Върли ги мъки мъчеха,—И имъ ненкн-те режеха. 9.317. Чи ща та, брате, удари За пусто воарлу хайдутче. ib. 322. При предсниртната постеля треба да дойдатъ и най-в&рлите душмани. 3. 115. Днесь ти е приятель, а утре ти става най-внрлиятъ неприятель. ib. 307. Най-вярлите поганци и най-свирепите злодейци. Ст. 18. Онзи островъ струваше ми ся като да беше „Земшй Рай," а тая пропасть като вьрл1Й ядъ. 3. II, 26. 2) сильный (о клятвп>), крепклй (объ аракп>. о водкгъ): Азъ ся заклЪхъ съ вьрла клетва. X. 7, 85. Бачва е върла ракия. Д. 25, 13. Наточи върла бистра ракия Да ги наред послужи, ib. 48—49. Нито симъ xjrbбарка Нито самъ кричмарка, Не вино продавамъ, Не вирла ракня. Л. Д. 1876 р. 156. 1 1 а я В р ъ н д гл. св. возвращу: Немой ме назад вращати* Но сп хе води код* майка. Д. 34, 159—160. Употребителенъ съ постоянными объектами: I) — речта возражу: Откак се Янка родила Мани си р*ч не върнила. Д. 15, 3—4. Море ке пкстнамъ датетерамъ, Ты да неси речь в&рнала, Ни ты двшо, ни найка ти, Лю да влезешь въ башчата. В. 289. 2)—книже отвечу на письмо: Кой ти день книже пристигне. Тоя день книже да вьрнешь, Да вьрнегаь да ма научишь.— Ч. 333. Брать ю к книже повьрналъ—На царя дума вьрнала. ib. 334. 3) откажу (въ рукуъ): Той му вели и говори: Дивойко, море дивой ко! В&рни него, земи мене. А теа ми вели и говори: Юначе ляда гид&и! Дек се е чкло и видело, Што се зева, да се врашта! В. 28—29. Ние треба да вирнеме... Стоянъ не е за назе. Киръ Нено иска Мнка за Нииолча. 3. 244. 4) гл. ср. повернусь: Где ся врьне и обрьне чловЪкъ у насъ 1