* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 286 — да врьгамы ва лудо пар*-т*. ib. 1873 р . 237. 2) повергаю: Тай стщо стонахъ-тъ нн врьга въ меланхолш (неранъ). Ж. Д. 1871 р. 151. о) теряю, роняю {кору—о дереве); Ндшв-га дрьвеса есень нзгубвать листа-та си, а пакъ Ново-Холландскы-ты си връгать корв-тв, а листата инъ остаять ягкы и стрвчять на гор*. Л. Д. 1871 р . 109. СхЬдь спанм-то бубы-ты врьгать сн кожнь-тв. ib. 1874 р . 196. Връдалгк с а гл. дл. валяюсь: Често ся срйщать майкы на пктьтъ, кои-то ся пытать една друг*: нари! вид* ли нЬкое д*Ьте съ оел-Ьн* да ся вардаля по п&ть-тъ? Ч. 60. В р ъ д н и ц а назв. страны: ЛанЬ по Врьдниц* една община вспотроши—Л. Д. 1871 р . 246. В р ъ э в к В р ъ з у в а м ъ гл. дл. 1) вяжу, перевязываю: Вързала к (Самодива) до триста ну рани. Д. 3, 40. Опав ну ръцй вързала. ib. 23 44; 26, 44. И давай върпи ленени Да вържем рани юначки. ib. 26, 30—31. Първан к вързал Исврена, Назад ну ръц-fc вързах*, Така го върза за дърво. ib. 34, 126. 128. Дан те (Самовило!) в&рзаиъ бярзу коню—за опашка. М. 1. Тува ни си ина седунъ Сановилн. Люлька си вярзуватъ, Тебе ни те чекатъ. ib. 8. Вдрзи ни, татко, обе те нодзе, Обе-те нодзс, обе-те ржце. М. 29. Назатъ ну р*це врвзаха, Потъ вонъ ну нозе коваха. ib. 112. НЪианъ найка рани да в*рзва. Л. Д. 1876 р . 155. Рани, болкн, сестро, вкрзеещи. М. 88. Тано иматъ д*рво квстатово, ПрЪвАрли си три силни гайтани, Та вврзи c i потъ 6*ло-то глрло, Сама ce6i, сестро, уда&и c i . ib. 341. Снопо&и ни вкрзватъ, Ставици ми праЧЬтъ (моми-те) ib. 474. Веке майка додша, Отъ диган?, отъ слагай*. И отъ главица верзованЬ, Отъ пониди по давав*. В. 21, 144. Доста си глава вр&зала, Отъ сега кахаръ да бе решь, Пехеръ да чекашъ отъ пазаръ, Люби да чекашъ отъ ньива, Деверь да чекашъ отъ гора. ib. 227. Една пара два пяти врьзвай (пести). Ч. 156. Р. прерЪза съ ножа си врьзвашята на роба. РА. 174. Заповъда да връжять страж*-т& (стража перевязала Р.) Р. 169. Тр?бва да (тяныя) ся распаше или врьзаны-ты м4ста да ся развйжять. Л. Д. 1869 р 117. ДЬтца, кои-то еще не могкть да си врьжять гащы-ты ib. р . 165. Млады добытчета не быва да ся врьзвать. ib. 1872 р . 122. О наузахъ (волгиебныхъ): За вьрзванье, за збжхтано отъ злины, за измамванье на нивы, на доимыя кривы, и другы многы такива ча родейства— остаткы отъ времени язычьства. Пк. 12. Врьжи си червенъ конецъ на прьстъ-тъ, да тя не хнанжть уроци. Еазвать на оняк мом*, воято пыта другы-rb, да ли е хубава, особено, кога ся накыти. Ч. 136. Ясъ инамъ бильна за гкрло, Ке ти вжрзехъ ретъ жалтици,
у 1
