* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 285 — бивать обли и колко-то ся врьви нагор* бивать по-свнтн така чтото ставать до край островрьхн. ib. 1873 р. 67. До об*дъ млади-тн хора бывать гладив, врьвять бръзо да обЪдвать. ib. р. 92. А кога-то иарвеше и съ издигнати рац*Ь носеше вошвица-та на глава-та си. ib. 1874 р. 131. Но тя ся прйчьрви толкова, що-то захвана барзо да вкрви. ib. 1876 р. 134. Вьрви си! (убирайся!) не ти давамъ курбань. Ч. 105. Варвяха, варвяха и додоха до едно нясто дето ненаше вода, а иа тш беха ожеднеле и дванина-та. Ч. 247. Изъ пать, къту вьрвкть, събирать ся нножьство отъ разны нивы, и вьрв&Ьще вупонъ чякъ до село н?|вть и ся веселить задружно. Пк. 56. А деверь—повожда будкль да нини на посланое платно, а нладоженивъ сл-Ьдува и той по платно вьрвящъ по дирк й. ib. 121. Бато пр$эъ гора вравйхии, Много калина имаше. И ни въ пазуха падаши. Та са яболки кравави. 3. 355, Бояхъ ся да вьрвЪ по уработенитЬ пвтища, за да не ср*Ьщиа н-Ъкакъ онЬзи хайдути. X. 7, 137. Кажите й да сн вьрви (ит sie gehen ей heissen). Э. Г. 65. Направи мн хесапътъ и дайте ми парит* да си вьрвя. Зк. 84 Врьвк н а г о р * подымаюсь: Най-тяжькъ быва въздухъ-тъ край море-то, а колко-то ся врьви на гор*Ь толкова олегква. Ж. Д. 1869 р. 72. Връвк въ вдрав1е-то с и чувствую себя, нахожусь въ томъ или другонъ состояши здоровья: А пакъ кои-то врьвять добр* въ здрав1е-то си могать Ъ(=п>стъ) и пд-чястичко. Ж. Д. 1872р. 135.2) иду, следую, вращаюсь, блуждаю: Знайте че съ неисказана радость плъните души-ты ни, кога врьвите изъ патя на доброд&Ьтель-т*. Л. Д. 1871 р. 196. Ако трьгяе чловЪкъ да врьви все канъ една страна, той слЪдъ длъго патувате пакъ ще ся заврьне тамъ, отд&Ь-то ё былъ излйзълъ на пать. ib. 1872 р. 98. Като поварвяхъ още половинъ часъ по скала-та, стигнахъ на край на поле-то, и тамъ уморенъ си отпочинахъ. ib. 1876 р. 135. „Че въ друми казвать, чичоле, че варвать черни Татаре,—Та ни щать нящо зло стори." Ч. 285. См. подъ сл. наопаки. 3. 99. 3) выхожу под о б 1 е м ъ , уподобляюсь: Боя-та не ще врьви право като една права чрьта, а ще баде като отр-Ьзъ отъ голЬмъ обрамь или като дага. Л. Д. 1871 р. 116. ч Връгамъ гл. дл. бросаю: Кабуръ следъ кабуръ врагаше, Юнакъ следъ юнакъ юнакъ падаха. М. 161. Тука борять ся дв*Ь силы: една съ кок-то азъ врьгамъ вамыка на страна, и друга-та е привлекателната сила на земк-m. Л. Д. 1870 р. 159. Какво-то праздно найде въ кащи, было гърне или паница, врьга врьхъ йене. ib. 1871 р. 204. Тыя месячины и тоя прьстенъ врьгать му светлина, за да ну свЪти иолко-год&Б. ib. 1872 р. 112. За това на жилава зенк трйбува да си врьга повече свмя отъ колко-то на ровка зем». ib. р. 242. Не быва