* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 282 — В р ъ б а В р ъ б и в а с. ж. верба, ива: Рожба да си родиш, Бога върба цъвни. Д. 57, 6. Брива-та в&рба крива да бидитъ. М. 36. „Ти щешъ, Радо» да си видишъ, Твой-та, Радо, клети рода; Бога роди вирба грозде, А ракита жилти дюлн." ib. 107. Чеда стекле, како варбе грозк. ib. 233. Благоиханна вьрба. Пк. 63. На п*Бсавътъ растатъ найдобре храстеци отъ червените варбе. Тие варбе са садатъ лесно я растатъ бирзо. 3. 249. Ангелсва жена, Ты, красна вьрбина. Л. Д. 1872 р . 225. За чистеше забы земи стлъчены виглища отъ врьба 5 драна, ib. 1869 р. 218. В р ъ б и н ъ В р ъ б о в ъ прилал. прошв, оть предш. реченгя: Вирбино грозк. М. 233. Скрьца, като врьбовъ клинъ. Ч. 223. ЛЪсы-ты, на кои-то ся хранять бубы, най-добр-fc е да с* силетени отъ врьбова врыпина. Ж. Д. 1874 р . 195. Вьрбови чьрни гибы родъ грибовъ. Пк. 40. Ср. сл. габа. В р ъ б а л а в ъ В р ъ б н я в ъ с. м. ивнявъ (сип. връболозъ): На често по край ТУЯ. рЪки, подъ гасти высоки вьрбалаци са виждатъ воденицн. Зк. 7. Рибаринътъ казва на другаринътъ си: Банъ коя страна да трагнене? „Хайде да идене к аде варбнякътъ, Азъ мисла че тамъ ще да нанЪрине голыми Сомове." 3. 93. И върбалака младъ, засм*нъ, Отъ тънакъ в^трець разлюленъ. Пс. 11—12 р . 142. В р ъ б а н и имя собств. селенгя: Течитъ река студена низъ стредъ село Варбани, Що налеа река-та до две варби витени, На варби-те имаше два одара шарени. М. 74, В р ъ б и ц а имя собств. селмя: Въ това Герловско укражйе само едничко знаминито село българско ся ё съхранило, Вьрбица, иа страна отъ Tia села турскы. Гп. 181..
В р ъ б н и ц а с. ж. Лазорево (вербное) BocKpecenie: Неговы-ты
проповЪди нривлевоха народа да дохожда всякой день въ черква, въ кош-то той отнапредь станяше оть Врьбница на Врьбница. Л. Д, 1869 р. 136. Ср. подъ сл. ладуванъ. Пк. 7. Ладо ладо! Гп. 169. В р ъ б о л о в ъ с. м. ивнявъ: Изведнашъ предъ тебе са засинява стариятъ Дн-Бпръ меяьду зелена тарстка и червениятъ „варболозъ.*
3. 65.
В р ъ в е а в ъ с. м. 1) шагъ, походка: Тя искала да ускори в а р вежа си отъ страхъ да не би той да й стори тука на това НБМО M i сто нЪкоя лошевина. Л. Д. 1875 р . 140. Баю пашкаше отъ унореный си вьрвежъ—не можеше да изговори. РА. 168. Той имаше не го в ото благодуппе заедно съ неговата снага и неговъ велнчествененъ вьрв*жъ. Т. 2. Той гледаше вълнуемата й одежда и благородный и вьрв&вжъ, ib. 114. 2) ходъ, движете, обращеше, путь раивипе; Базенъ
г