* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 277 —
жито вр-Ьня да ся губя за ирочнтате-то имЪ. ib. р. 197. Всякой почтенъ трудъ ся врядва. ib. 1873 р. 189. Всяка работа са врядва и чяш, сиречь наплаща ся по иЗша-та СИ—ib. 205. А за толкова васо врЪна какъ са вряди той съ толкова инотъ? ib. р. 212. Ты врядвашь и за повече. ib. р. 243. 2) гожусь: За завъда трвбува да ся оставить само оный говеда, вои-то щать вридвать за работа. Л. Д. 1873 р. 269. Добытчета, кои-то врядвать за завъда. ib. Безличное употребле ние гл. в р & Д И съ еин. лит илиьетъ значенъе: въ пользу, выгодно: Какво на вреди, ако бы сл4дъ нйволко врене да придобыя нного н*вщо отъ xia Власове? РА. 86. 3) ин?ю отяошете, значеше, д4йств1е: Саще-то врядва и за учнтели-ты въ случай кога нвкой гы увр&ди. I . Д.-1870 р. 120. Аво бы да ся не пазн тоиа правило, то в л4вувандето часто не врядва. ib. 1871 р. 120. В р * д » са я въ состояти: Ако оня чясъ идяше чловЪкъ да пыта другы хора, той едва бы ся вридилъ да научи всичко, что трибуна да знае или что-то му чини. X Д. 1873 р. 220. ВрЪдш гл. дл. врежу (съ винит, лица): Кахве, чяй и вснчкы другы снюпалы и спиртливы пипя нного врЬдять д4ца-та. Л. Д. 1872 р . 137. Развалена вода отъ локвы най-много вр&Ьди конк-ты н овцеты, а най-налко говеда-та ib. 1873 р. 276. Много вр*ди бубы-ты дымъ. ib. 1874 р. 197. Азъ пожелавахъ да повреди, въ н&що работытЪ на дьржава-та, и да си отдахна свободно (Taimais mieux hasarder quelque chose aux dip&ns des affaires et respirer en libertё). T. 216. He в р е д и ! передаетъ франц. локуцт n&importe: Не вреди, доста •е за нене да вазванъ сЬкогы истипата, и ноето сьрце да обыча правдата. Т. 54. В р е д а оа гл. дл. возвр. значетя строюсь въ рядъ: Посл-fc и другы играчи ся врЪждатъ да нграштъ. Ч. 80 ВрФэва (син. вглъбна) сделаю впадину, приданъ вогнутую форму: Отъ коихъ горное дьрво ся зъве столъ, пб долное бабутець, кое ё малко врезано, какъ то и саная ось, и кое ё положено на сама* ось вьрху растока. Пк. 45. Ср. сл. въсвдна, процЪпъ. В р е к е я ъ (син. вретище, чувалъ, платнивъ) с. м. холщевой м*Ьшовъ: Съ тапкало тапчать брашно въ вревель или платникъ. Пк. 82. В р е в а с. ж. (ср. вретище) ившокъ, куль: Зеде врекя на ра нена, Отиде на река Ситница, Сн наполни дребна песокъ. М. 257В р е в а с а В р и ч а м ъ с а гл. дл. обещаюсь: Вречешь ли ся, стой на дуиа-та си; не си ся врекълъ?—дрьжься. 5. 135. Кой-то иного ся врича, той нищо не дава. Ч. 174, 214. Робенсыиъ вречи ся,