* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 276 — ся ие крые лошо и врйда. П. 11. Вредите, конто происхожда отъ голЪмото нзобнлве на горите, са не ограничава сано съ своята местность, а распространява са и по друтнте страни. 3. 105 2) употребительно какъ восклицанге: ВрФда! еъ значент жаль! (серб. син. пггета!): Ти е ср&Ьщнъла ноето исканье на половина отъ пътьтъ; вреда, че на часътъ не я зехъ съ себе си! (Ich hatte sie пит gleich mitnehmen durfen) Э. Г. 40. Вреда, за дЪто сьнъ вн уловила лъжата (Schade, doss ich йЬег diese Luge Sie ertappen muss), ib. 71. ВрЗгденъ пр. 1) достойный: Мома-та запевать: „откупи снаха деверу! скапа к снаха, вредна »!...* М. р . 519. Моята истор1я е найчудесна и найврЪдна за внинаше. X. 7, 175. Нъ много иб-вряденъ и достойнъ е оня чдовйкъ, кой-то отъ долень родъ — ся иэдвигне. Ж. Д. 1873 р . 189. 2) способный (син. кадъръ): Кой юнакъ вода не вагази, Да св помолп па свйти Никола, Онъ к вреденъ отъ вода да извади. М. 30. Я не сумъ незнаена дел1а, Туку сумъ си свЪтн Георria... Я сумъ вреденъ тебе да откинамъ. ib. 38. Рада тебе въ раце вляла, като ipe на влакъ въ уста; Не би вреденъ, ни кадаренъ. ib. 72. Я сумъ вреденъ Марко живъ да фатамъ. ib. 143. Аво к вреденъ юнери да чине—ib. 571. Народъ непросвъчценъ быва невряденъ за ничто. Ж. Д. 1869 p. I I I . Невредны ни за една пб-добра работа па токо подлътнать пакъ бащиный запаять, ib.p. 167. 3) въ согласованы съ сл. юнакъ — оконченный, совершенный: Леле Марко, леле вреден юнак... Затръгна се Марко, вреден юнак Та отиде у тесна клнсура, Д. 36, 7. 27. 29—30. В р е д и т е л е н ъ пр. вредный: И гнуснавъ и тврьдЪ вр^дителень е оня обычяй, гд&Ь-то за умиряванле дЪте-то да му гуждать въ уста-та сисъкъ. Ж. Д. 1869 р . 93. См. невр^день. В р й д о м ъ В р й д ъ (ср. сл. редомъ, редъ) нар. все, постоянно, везд^ (чеш. porad) замгьняетъ имен. пад. мн. ч. всЬ: На Р. ся виждаха т$ стра­ ни по добри, дйто полето 6 i отворено, за да гледа слободно вредомъ. РА. 31. Че Богъ е безпачяленъ, вредонъ е и всичко испъднява. ib. 124. Зора са задава задъ ванара-та и току р*Ьчи врЪдомъ са развндйлява. Зк. 8. Люкано си ноще дума думаше, Иванъ се найде опре­ ешь сараенье му, ала 6ixa затворени врють вратана па сараинъ. Ч. 256. И като са саберотъ врштъ, дохожда попъ-а. ib. 112. Слънцето трепти и изгрява на Истокъ; вредъ по небето ясно; вренято тихо. Зк. 171. В р й д у в а м ъ Вр*Ьдн гл. дл. 1) я заслуживаю, я достойнъ, ивгЬю ц-Ьну: Той ся см^е и на онова, вое-то не врядва за см-Ьхъ. Ж. Д. 1869 р . 112. Тыя внигы не врйдять нито пары да ся давать за гЬхъ,