* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 274 —
В р а т ь е. м. шея: Ако ск ергенъ, ела кай мене. Ако сн женетъ, бегай отъ тува, Ходи по патотъ, ск&рши вратотъ. В. 327. Да ся не мачи (дп>те-то) да извива врата си доклЪ да захвати сиса-тл въ уста-та си. Л. Д. 1869 р 94. Быкъ 8а завъди трЪбува да има прЬдници ягка, вратъ дебелъ. ib 1873 р . 270, На всйко монченце на върта му ся запъхва провысната кърпа Ч. 81. Прикачи волията прйзъ врата си. РА. 30. В& бйсно погансво купище смитно Ръ-жахмы тльсты турскы вратове! Гп. 48.
т
В р а т а гл. св. В р а ш т а м ъ гл. дл. возвращу. В р а т » с а ворочусь: Ами сега що ке чипа, Киде ке &и найда, Назотъ Турче да &и врата. М. 137. Стройници-те, ииеещенъ на рано ризи-те, c i вращаетъ у монче-то, киде сЬ гощаваетъ. ib. р . 517. Охъ, моя Найда, дай да та прег&рна още веднашъ; дай да та ц4луна... На с&рцето ми вратъ (повел, накл.) хидядо радости... Тр-Ьба да та цйлуна още веднашъ." 3. 83. „Точи, Митро, точи вино немерено, Бога ве c i врата, тога ве ти плата/ М. 75. В р а т » з б о р ъ - т ъ отв-Ьчу, возражу: Тога ми рече &уба&а Яна: „Ейди Стояне, мой господине!"—Стоянъ к назотъ збор-отъ вратило: „Егиди Яно, млада не в* сто!" М. 170. И къту на момъкъ напыать „чьститаш радость", а той инъ отговаря: „и на вашы свадбы," или „да ся враща п на васъ!" почвать да вечершть „раздална» вечерк".
я
Пк.
111.
В р а х ъ с. м. гумно (сын. гумно, хръманъ): 1) Въ обща» обграда nocpiwfe ИЛИ настраны ё оставено празно уравнено м*Ьсто за врахъ (гумно—хьрманъ), д4 сн вьрхить жито н другы, а наср4д4 враха има забить колъ, кого зъвать стожяръ. Пк. 35. 2) снопы хлЪба, предна значенные для молотьбы (овинь): А кога почвать да вьрхать, хвьрлиьть богова-брада въ пьрвый врахъ. Пк. 76- Ср. сл. връха, хръманъ, сади врахъ. В р а ч а р н и ц а имя врачующей святыни: Си дочуле царква Врачарница, На оная гора зелена, Що да пойде &се здрав* на&ожатъ.
М. 55 р. 72.
В р а ч е ш ъ въ значети воротца у Капица II, 293: Bei Врачеш (Thorlein) biegt die Strasse auf dem linken Bebresufer gegen S. in das gleichnamige Balkandefite ein. В р а ч в а с. ж. колдунья, гадальщица. В р а ч ъ с. м. колдунъ: Сички овчяри ходиха На врачка да си врачуват. Д. 11, 3—4. ТЬ (женытп>) не вЬрвать вече на врачкы и магесницы и не хаилъ отъ гЬхныты магыи и околосш. Л. Д. 1869 р . 13Ь. ОтсвЗшь тМзн трйвы има еще много, коихъ познавать Българи, а най паче баби и старци.