* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 258 — В н а т р * (ср. ватре, натре) нар. въ неиъ, внутри, внутрь: Заздаделъ c i шаренъ норабъ, Внатре седе еденъ турски челеб1а. М. 156. Одъ горе двска (щида), отъ долу диска, внатре седе царни соф та (же л к а). И. р . 532. (гат.). Донакынка-та зима отъ гостка-та вола на съ баницо-та, а чотра-та съ вино-то са отниса дори внетре при домакыня и са остави до него въ кюше-то. Ч. 109. Вогю с. с. соб. растете (ср. овопгги, овошка): Аль си болна, майко, за попо&и, Аль си болна, "майко, за екими И за вогк, найко* леко&ити. М. 90. Заплакала мн гора-та,—и планпна-та, И отъ гора-та дарвю-то, и отъ дарвю-то лисви-та, И отъ гнезди-те пилци-те, и отъ земя-та трева-та, Отъ кладепци-те вогк-то заради Инче Войвода М. 420. В о д а с. ж. В о д и ц а ум. 1) вода; Азъ кю си Жнчо зема, Мои сарца со нагу кю са крави, Како китка па вода. D. S. 6, 28—30. А вода нема нн капка. Давать му вино, то не ще; Но като впка „во дица, Водица, уйчо, водица! М. 61. Стари знай си исвара уть па зуха Вода що си животъ подава. D. S. 6. 57—58. Рада за вода хо дила. Д. 8, 1. Люта ме треска затресе, Върла ме глава забол?, Аз ти водица поисках.ib. 21, 26—28. Тана вода отхожда... Като на вода отивах (т. е., по воду), ib. 35, 42. 66. За nieme шк само чиста во дица. Ж. Д. 1871 р . 149. Врьви му по вода-та. Казвать томува, кой то работи, както му другъ казва или си врыли работа-та, както ис кать другы-те. Ч. 136. И огънь лопге, нъ отъ вода пави Боже! ib. 163. „Студена вуда! 3. 255. Ср. подъ слл. гиранъ* кофа, падало, пин, просо. Вода какъ cmuxia: Дано тс, Радо, помразк, Майка ти магесница-та Магйоса гора и вода. Д. 8, 35—36. Либен са с гора прощава, На гора и вода дунагае: Горо ле, горо тп зелена, И ти ле водо студена, ib. 24. 3—6. Вода какъ opynie гадатя; Трено пиленце шарено! Дигни сн ведро на рамо, Нали го вода студена, на вода-та ct огледай, Коя мома ти ке видишь, Тая ке бидитъ за мене, И и съ ке бидамъ за нея. М. 442. 2) рева, озеро: На буйна вода каменмост (хаир) Д. 49, 41. Та си я змаювя закараха, На гора задана, При вода студана, Да (де) си знайници даке (дтъте) баняха В. S. 6, 62—65. Нели се твори во Троена града Едно блато широко, езеро долбоко... На вода-та господъ стопанъ кладе Сура ламя маршоедна. М. 31. Съ моми на хора не ходи, Съ млади невести на вода. ib. 128. Си го (венеца) кладе на главица, Си отиде на водица, ib. 537. Вода го отнесла. Сир. Отишалъ да ся не върне. Ч. 135. Барвиха що Бар виха, додохадо една вода, дето биха фанале рибаре една риба. ib. 249.
и а
В о д а ч ъ с. м. 1) вождь руководитель: Млада-та републнка нЬнаше налка грижа: водачъ-тъ на найзнаненитии и противнпкъ е Донъ-
