* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
- 251 — кого е вьрианъ конопецъ, кой сд дьржи отъ дрена, а на долнан» пра вд чьрта, воя е налравена отъ по-дебйло дьрво, има набытн единъ рЬдъ влЪчки, кои приминувать отъ ropi и отъ доло къту забы; а подирь тыд забы влгьче са трьнье сплетено отъ горны забы, отъ единъ к гьлъ до другаго. Долни заби дерать земк, а трьнье к уравнньть, и закривить зьрно. Н?кои си правать тон-зи влЪкъ съ железны забы. Пк. 53. В д & к * В л а ч я м ъ гл. дл. В л & ч к а м ъ гл. учащ. 1) тащу, вле ку, волочу: Дан& те (Самовило!) фатанъ 8а твоя-та руса коса, Дан& те Б&рзамъ бжрзу коню за опашка, Дан& те влечамъ како брана. М. 1. Ъ повдече, како брана. ib. Новакъ стигна царна Араиина, Дека влече делибаша Марка, ib. 143. Я не плачи, нещастни сме Ние и двоица: Азе вл-Ъка женски синджиръ, А ти си вдовица. 3. 209. Нещастните коларни жпвотни влЪкатъ стоки-те по лошави патища. ib. 222- Влачете ни, аиъ неха влача. Ч. 134. Волъ-тъ, кой-то влачи нълкомъ хохути, не бодать го. ib. &135. Ходи д*до и дойде,—нечка-та влЪче ва ухо. ib. 237. Това всякога влачи сл-Ьдъ себе си двойно наказание. Ж. Д. 1873 р . 91. 2) вожу, глажу: Такъва нива по-добр&Ь е да ся оставя на прЪлЪгъ или да са повлачи съ валъ. Ж. Д. 1873 р. 260. Gaerike вартяше желЪзна-та прачка силно съ една-та сп рака, а друга-та си рака влачялъ по топка-та (уртьдъ електрика). Ж. Д. 1876 р. 76. 3) усиленно чешу, деру (напр. о шерсти); см. сл. дараци 4) привлекаю; ели подъ сл. брънчш. Ч. 284. В д е к а с а В д а ч а м ъ с а 1) тянусь, тащусь, ползу: Отъ много-то влага глинава-та земя става жилава та си влЪче като нановренъ клей. Ж. Д. 1872 р. 234. Челов?къ отъ на чало-то си още е захваналъ да мрази вепчки живинки, кои-то са влекатъ по коремъ-тъ си. ib. 1876 р . 59. (ср. сл. тумбакъ). На старъ му сЬ влечкаетъ черева-та (кантаръ). М. р. 531. (гст.) Буба-та не ще да ?де, вл&Ьче си по л-Ьса-та, като шяна. ib. 1874 р. 188. Черни-гЬ и косин вадрени са влечаха отъ голйми-гЬ й и далги шевета. ib. 1875 р. 131. Една сестрица низъ плеть с4 провира, черева-та * c i Ь вдечатъ (игла). Ж. р. 512 (гот.). Той са нажелв вато видЪ съ каква маха и колко тежко азъ са влачахъ (je те trainais). Т. 251. 2) быть одержииу (болпзнью): Сано тавыва-та храны са главната причина за да си поплакать дЬтца-та още изъ люлка-та си отъ скрофулы и дру гы бол-Ьсти. Ж. Д. 1870 р. 99. 3) плыву: Почюдеха ся като гледаха чьрнвва да ся влече толкозь бързо, като гачели плуваха съ много пдатна надути съ добръ в4тръ. РА. 130. 4) происхожу: У Вългари-гЬ ииа наклонность за всичко, но кой знае отъ кои вЪкове са влече
