* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 238
-
В и с к а м ъ в и с н а см. подъ сл. врещ». В и с о в о с н а г о д и н а : Надтуреный день нарекли „двапати ше сты Ё прйди календы-ты на Марта"; но латннсвы го назвали bis-sex, а оттука нзл?зла дума bissectil или высокосна Л. Д. 1869 р. 1—2.
В и с о в ъ пр. В и с о ч ъ к ъ ум. 1) высоклй; употребляясь еъ измп>рен%яал, чередуется съ адвербгялъными образовангями выше (цел. ицд alte), вы си (мн. ч.): Срядъ гора дъру високу. D. & 7 , 60. Ду триста змея са со брали На еринска виша (sic) планина. ib. 8, 1—2. Ангелина лю си дума-та сварши, И вятровя съ магли дойдоха, Та си А грабнаха И ва више планина уткараха. ib. 9. 30—33. Паторъ паторъ ноджина, посла баба козици на два рида високи, на два дола широки. Ж. 661. Тамо да градишъ висока кула. ib. 424. Моме, какъ ей тенко и восоко, Уще да ей царнооко. ib 290. ПЛ-БТЬ обнчно ё высокъ единъ чело вечьего стасъ (бой). Пк. 33. Черноока невеста, черноока высока! Ч. 34. Малоснажести хора сир- высоки четире крака. X. ZT, 37. Тн се качп на виси дпвани. Вв. 76. 80. Терниты-тн градять на глабока основа сграды, высоки выше отъ една нога. Л. Д. 1873 р . 170. Прьвый ридъ (на седалища-та) бяше досто высочввъ. ib. 1874 р . 124. 2) гроншй: Внсокиятъ ра&говоръ в препирните. 3. 345. Мома-та не ея см&Ье пр4дъ момди-гЬ, нито на гласъ, не ся разговаря высоко, а но тихонво съ дружка-та си. ?. 64. Богомилите са снирення, скромвн, тихи; тие са пожалгвле отъ далги поста, нищо суетно не говоратъ в вивога са ве смЪятъ високо. 3. 158. Танъ въ плоднн пола широки Българсви млади девойки Съ гласове звънятъ висови Кат" сбирать жптни равойкн. Л. Д. 1875 р. 121. Царятъ извыва Н Е В Ы С О К О . X. 7, 83. „Учителю!" издума младаягь гостенинъ на высоко.
Зн. 43.
В и с о т а н а с. ж. В и с о ч и н в а ум. высота: Ясшй гласъ на кукувицата са отзываше на ближнит? височинки. Зк. 132. Подиръ мал ко видЪхме една извъпредно голема птица (рока) да слазя отъ небеснит4 высочени. X. I I , 33. В и с т и н с к и пр. 1) истинный; Троемски Христяни они безвЪрвицн Не в?руванъ вистински господа Incyca Христоса. Ж. 31. 2) правдивый: Слушашъ пиле каде пеитъ? Голенъ аберъ ни донесе. Аль т пиле отъ вистинсио, Аль к пиле на страмота? Ж. 137. Ср. сл. диванъ, чардакъ, извисва, више, вншенъ. В и с ю эпит. искры въ загадке: Высю выси, клячю клечи; хрнпна клячю фана высю?—Сажд1е-то и нскра-та. Ч. 122.