* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 226 —
то му cfe вееше На широки-те рамена. М. 13. 2) в^Ью (о зерне): Кой то не cie, той не Bie. Ч. 174. В з г л я д ъ с. м. видъ, характер*: Това село по весело-то сп м*стоположете, по пнстрый сп взглядъ привличя множество любопытны хора. Ж. Д. 1869 р . 129. В з д и ш к а с. ж. вздохъ: Рпхардъ ся помачи да задави и пр*Ьглътне една въздышка, Ж. Д. 1870 р . 163. В з е м а гл. се. В з и м а м ъ дл. гл. возьму, беру (ср. зема, зимамъ): Сабльо ле, моя сестрице! Толкова ма сп слушала, Токо ни сега по слушай, Да му взема хазна голыша. М. 166. Да му вземе помощница ib. 172. Стоянъ е юзелъ две стовни, Та е на вода отишелъ На тихи 6*БЛИ Дунавъ. Ж. Д. 1876 р. 152. Вземать девере-rb едно котле pairiun п малко стафиды. Ч. 21. В в е м а с ъ н а е м ъ найму: Кога-то человЪкъ взпма съ наемъ кищи или сп правп нищи. Ж. Д. 1873 р . 76. Виекж а г Ь р к и приму м?ры; Отпрьво тр?бувало е да вземе той н?ркы, за да ся забрани отъ дивы-ты зв?рове. Ж. Д. 1874 р . 140. В з е м а с а возь мусь (за что): Ако всяко едно отъ нашп-тЪ чнталпща се взеие за събиранье-то гЬзи матер1али всяко въ своя-та область, то работа-та е свьршена. Ж. Д. 1870 р . 128. В в и р а к ъ о а дивлюсь: Печен?зи-т? се ся взираха въ кула-та
(П. продолжаютг давиться на вершину башни). Р. 186.
В з х и з а м ъ дохожу: Число-то на жителп-ты по зенно-то клабо възлиза до 1,288,000,000 душъ. Ж. Д. 1869 р . 56. Число-то на ученицы-ты възлиза до 300. ib. р . 191. В и о р н о нар. употребительное вм. теорительнаго пад. соотв. имени: Край норе стой разваленъ Взорно недвижинъ—Българинъ единъ нладъ войвода. Гп. 9. Буйны да глЪдамъ планины взорно Се лнстокытна зелена гора! ib. 12. Мрачно нн око е съзр4 взорно. ib. 29. В и г д а (съ негр, fj {КуХа vigilia; ptyXKuu vigilias ago) с. ж. (сто рожевая) подзорная труба, телескопъ: Та си узе златна вигла, Та разгледа горе долу, По патища, по друнища, И по поле и по море. М. 156. В и д а соб. имя женщ.: Викна Вида отъ висока рида, ш чу т а р > на со четири зарни. М. р. 531 (гат.). Главная стража там ё была, Окрьстны планины то показватъ: Здаше Вида мома зграднла. Славна п иЪсень и днесь иЬатъ. Гп. 123 В и д Ъ д и н а с. ж. свЪтъ, освищете: Оттамъ трьгнахне и стигнахме при онази спалня (подъ земята). Тогази братовчедатъ ми отво ри една желйзна врата, която 6ime затрупана съ прьсть. и внтрЪ си
9
