* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 223 — конто сн набрани утреяьта, съ онне, конто сн набрани вечерьта. 3. 205. За това роса и не става денЬ, а сано подъ-вечерь. Ж. Д. 1871 р . 98. По-онан годи на, единъ денъ надвечеръ занинувамь прЪаъ село ГоровЬй. ib. 1869 р . 137. Надвечеръ стигнаха до връх-атъ на Стрыйр***. Р . 102. Вечерне с. ж. ужинъ: Малайка добра вечеря... Вечеря да си вечерам. Д. 10, 13—17. А не проважда от икиндии, Да му наготв» сладка вечера, ib. 69, 21—22. Въ Филибе ну е обяда, На Едрене ну вечера, Заранъ поран о вовъ Стамбола. М. 112. Нарачай i на млада Митре&йца, Да уготвитъ господски вечера, ib. 127. Снощн по т а й н а т а в е ч е р а , Триста пушки си пукнале. ib. 172. Ракыи пакъ направи трепй да нспродаде бащино-то си имаше и да иде около-св*та, и все лавъ ти н на четврьтый отп* „презъ-морс му вечер*" Ж. Д. 1869 р. но. Р а а д Ь я н а я в е ч е р я малъчишникъ. Пк. ill. В е ч е р я м ъ гл. дл. ужинаю: Дуня ке не на ручовдечатк, И неравджа на вечер вечерами. Д. 38, 15—16. Вечеря да си вечерям, ib, 10, 17. (—да вечерями, ib. 77, 11—12). Да ручаетъ и да вечераетъ Безъ св?кд, безъ б&Ьла борина, Отъ софра-та видело да иматъ. М. 84. Да i вида па рва дюбовъ—Ангелина,—посестрина; Али ни к вече ра на—и легната, Вити порти затворена,—1&. 590. Исхачи се с& господаро,—на чардако, Вечеряла младо агне. 7. 349. СЬдянка си кладе, Ма ма не на пуща! Слагай чи вечеряй, Дигай чи примитай] Постилай та гЬгай! Сложихъ вечерйхмы, Послахь л&гнвхмы си, Приспахъ нана и теты, Чи щгвяь плеть надникнахъ. Пк. 19. ПосдЪ ся придрЪшилъ съ чисти дрЬхы и като вечерялъ, уталожнлъ ся сл-Ьдъ в^черяшето н таи нощь си успокоилъ нал&Ьглото си. X. I . 64. В е ч ь тоже что веке и вече нар. болЪе, союзъ уже: Веч ни ся, иардаш, дод4я. Д. 32, 20. Марко Дафнии говори: Ща да те, либе, понустна, Че вече не си хубава Като пръва-та година Пръва-та и по вторна-та. ib. 45, 1—5. Сега хора-та не пвптть вече съ орлово перо иа дъева, нъ съ златно писалче на вопринена хартш. Ж. Д. 1869 р . 174. Та вечь кога ся поважкть заби, тога ноже ну ся дава и друго aerie. гЬ. р. 95. И колко-то волове (хора-та) употрЪблявать, не впря гать гы вечь въ ппнь-тв а въ рогове-т*. ib. р . 175. Учены-ты момчета още си не дорастлы н вечь са заприличяли на пзв&вхналы и пояслътЬлы старци. ib. 202. Щомъ като вдъхне еднъжь д4те-то въздухъ и ерьдце-то ну начне да (Не, да ся невдъхва вечь. ib. 1870 р . 97. Въ нигко врЬне ноже да ся сЬе вечь и овесъ. ib. р . 181. Продлъжявася и врьзваше-то (ма лозя-та), ала не и кога вечь цьвтять. ib. р. 184.
T
p. 184. Да са не сквсвать оние диете (чяйни),
