* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 221 — филъ лице ще побл&вди&ве, ако влтрЪшны-ты ор*д1я заприть или зеМАТЬ да вйхндть. ib. 1874 p. 76. И красный твой цнЁтецъ Подъ про­ стоты* в&ше. ib. р. 180. (II. Слааейхоеъ). В * х ъ т ъ В Ъ т ъ х ъ В * т ъ пр. старый, древвШ. В * х т ъ к ъ В1лритакъ ум. старенький: Ела, ела ной кьосеме, Кид& си да си, тук& да дойдешъ На ови в?тки бачила, Край тал б&Ьла Дунева. i f . 205. Криво нагаренце, съсъ вехто самаренде. Ч. 6. Воденадрскы канъкъ, колко то е п6-в$хтъ, толкова е н пб-тънъкъ. Ч. 135. Btab гр*хъ, локаяше ново. ib. 140. Кой-то вйхтнчко п аакрьпенко носи, и кища-та ну е богата, ib. 178. На вЪхто село, повъ з4воиъ не трЪбва (ин. не прави). ib. 188. Новъ лъжецъ, вЪхтавъ крадецъ. ib. 199. Що ина ново-вехто? Что новаго? Р . 158. Ветхы и съборены колнбы и сламевы курницы. Л. Д. 1869 р . 131. Членове-ти на ветхо-то настоятельство могнть да бидить избраны за ново. ib. 1870 р . 124, Аза сл обади, чи на ветко еело новъ законъ не можалъ да биде, ib. р. 173. Исторюписци, кои-то до сега тьрсяха истнна-та вьрху вЬхтиrt тьнни събипя. ib. 1871 р . 206. Да възвьрнатъ въ Европа в4хтигЬ управлетя и привилепй. ib. 1872 р . 189. Бирзате да прискочите прага на в-Ьта-та година, ib. 1875 р . 7. Въ това кклые му занасяли твардЪ малко храпа въ една вйта ущирбена глпняна паница. tb. 1875 р. 182. Най-в4хтит$ HepciflCKH царье. X Г, 1. Нъ обычаятъ е старъ, нев*Ьжеството е вйхто, та н"Ьна що да сторимь. tb. I I 5S.—Да сладко поприкажимъ съ този мой в?тъ другарь. Зк. 177Вече тоже что веке 1) бол&Ье, скорЬе (ср. сл. повече, повече-то). Най - в е ч е особенно: Султанъ Стояну думаше: „Зпма&те, холанъ Стогне. Знма&те, холанъ Стогне, Зима&те колко можете, И за мене оставайте, Че старъ САМЪ, вече немога, М. 99. Яхтя ся прави отъ трупъ-тъ на хвьрковаты, съ по-вечко лукъ ичервенъ пиперъ чюканъ. 4. 76. Захваща ся да ся nie по-вече випце до отйвате. ib. 89. Сега малко посватан, нъ не като день, а вече като да е близу огънь. Л. Д. 1874 р . 119. На ловъ вече яе ходи. ib. 1875 р . 147. Проклйтъ да е день-тъ У кой-то си родахъ, А пай-вече часъ-тъ Кога жена здобпхъ. ib. р . 72. А най вече съ прндумвашето як 3. ся смирили. X I , 116 2) уже: Не си вече д^те. 3 98. Въ това СА уб^дени вече и най прости-гЪ между насъ. Л. Д. 1872 р . 157. Коп-то об4дувать у чгожды хора, тр4бува да ся въздрьжять отъ четеше вече по прилич1е и деликатность, ib.p, 88, Ср. сл. вечь. В й ч е н ъ «р. вечный: Англичани-гЬ преди да оттеглятъ запали­ ла градъ-тъ, съ това ха оставятъ единъ веченъ памятникъ на Негрнit. I. Д. 1876 р. 12.