* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 212 — гьмъ крика, и кое е ста гнкто и отъ двЪ страны съ железны гривны, нарпча ся, венецъ главвны". Пк. 45. 4) См. подъ сл. шума венецъ. 5) В й н ц ы с. мн. десны; Забы-Ti ся д*лять на дв* различны части, една-та отъ вънъ в?вцн-т&, наречена вьхръ (вуръоннъ), друга-та ватpi—корень. Л. Д. 1870 р. 84. Ако дрискавица-та е отъ вадеше забн, а това ся познава защо д^те-то много ся лигави, и в^нци-тв ну с а набабнвли, то не тр%бува нищо д а ся права, ib. 1871 р. 129. Болкы докарвать потреба да ся раэр&Бжать в*Ьнци-ти. ib. 1872 р. 144. T p i бува да си изчистинъ забы-ты н в?нцы-ты с ъ забна четка, ib. 1873 р. 78. В 4 н о с. с. приданое: Годен в да-та ся поразговарва съ майка св за дарове-гЬ и в^но-то. Ч. 69. Ср. подъ сл. пр?тъкмш. В е н ц о н о с е ц ъ - с в а т ъ с. м. шаферъ: „В-Ьнчалная кытка* ся полага на блюдо и относи ся момку на вращанье торжественно отъ В"БНЦОНОХЦЫ сваты". Пк. 108. В е н ч а н о с. с. обрядъ вЪичашя: Бо ве одитъ въ царковъ на венчанк, Тога юнака да си го зенине (до три нар&чниии). М. 17. Али днесь е нейнъ вЗшчалный день (Heut an ihrem Hochzeittage). Э. Г. 24. В е н ч а н и н а с. ж. Bino, вручаемое женихомъ предъ обрядомъ в^нчашя отцу яевЪсты, ц*на невесты: Говореше Марко Кралевике: „А егиди впръ бЪла Mapio! A Mapio, ноя мила мнуво! Аль то&а те т е б е брига нашло? Иосакай му свапа венчанина,—три б&ли граде& п; Посавай ну три рудн планинм, Три планинк, Три планинк со & с е р у ди овци, Съ руди овци, со младн овчари. М. 123. (Венчанина ся каз­ ва) що c i плащатъ за венчан» о д ъ старна-та одъ зет-отъ на невестински-отъ татко. По седа-та още саществуетъ обычай, по кои момцп-те плащаетъ на татко-то одъ невеста-та предъ да c i венчаетъ. ib. t а Венч^Ьш в4нчаю В е н т Ь * с а венчаюсь, женюсь: Че к (Сто­ янъ Самодив&чпл) у тЬх-си заведе И за не» се ожени, Свети Иванъ гп в4нчавал. Д, 3 54—55. 57. Бива ли жива нона да днгнен {азъ, слънце-то). За нея да се BiH4iia. ib. 13^ 35—36. Че зе БорянкаТроя н а , Зела га и венчали са. ib. 43. 9—10. Ти викай млади Попове* С ъ Дпмана да ви венчеятъ. М. 117. Н една страна тога венчанк си вен­ чать, На друга-та страна карщенк си карщатъ. ib. 169. C i венча&атъ Мплошъ со не&?ста. ib. 528. Дано Мару да зафтасашь—Додье я н е соа вьенчели. Ч. 323. Можпнь ли да к зЪмимы, Тукъ жива да » д н г нимы За н е й да ся BiH4iia. Пк. 127. Mouyi пр5ятелп искать, щ о т о да пзьЪстл па князътъ за моята женидба преди да се в-вичея. Э. 1 } 1 т